Обикновено се сещаме за даден орган от нашето тяло едва, когато ни заболи, получим криза или започнем да недочуваме. Без да знаем, че както самият човек, така и отделните органи имат своята пределна възраст. И както ние хората се стараем по всякакъв начин да направим живота си по-дълъг и комфортен, така би трябвало да постъпваме с отделните органи в нашето тяло. За да останат да ни служат вярно възможно най-дълго време.

Мозъкът – 20 години

Мозъкът е най-важният и един от най-ранимите органи в нашия организъм. Той започва да старее най-рано от всички останали. Процесът се характеризира с намаляване броя на нервните клетки, следствие което паметта зпочва да отслабва, координациите стават все по-трудни, речевите навици се нарушават. Към четиридесетата година скоростта на загуба на неврони може да достигне 10000 клетки в денонощие, а при хората, страдащи от нарушения в психиката, това става много по-бързо.
Още една възрастова загуба на нашия мозък – веществото между неврона наричано синапс.То обезпечава предаването на информация от една клетка към друга и съкращаването на неговите обеми с годините също се отразява на функционирането на нашя мозък.

Белите дробове — 20 години

След 20-годишна възраст обемът белите дробове започва постепенно да намалява. При това цялата мускулна система, контролираща нашето дишане постепенно отслабва и в резултат на това към четирийсетте някой хора започват буквално да се задъхват. А към седемдесетте обемът на въздуха, който можем да вдишаме наведнъж, се съкращава до два пъти в сравнение с трийсетте.

Кожата — 20 години

Стареенето на кожата означава намаляване на отделянето на колаген и еластин – вещества, които подържат еластичността на кожата и й помагат да се възстановява след травми или разпъване. Освен това самата кожа регенерира доста по-бавно, сменя цвета си, става по-тънка. И като добавка - този процес може да се ускори още повече от пушенето и прякото въздействие на слънцето.

Мускулите — 30 години

Ако редовно се  занимавате със спорт, имате шанса сами да проверите как се променя състоянието на вашите мускули. След 30 годишна възраст тренировките стават все по-тежки и сложни, а релефът се появява все по-трудно дори след няколкоседмични усилия. Но това е цвете! Лекарите казват, че след 40 години нашето тяло започва да губи от 0,5 до 2% от мускулната си маса на година. Но! Постоянните тренировки са сериозен шанс да забавите този процес.

Косата — 30 години

Човешкият косъм може да расте в продължение на 3 години, след което пада, отстъпвайки място на друг. При мъжете този процес се влияе от количеството тестостерон, което с възрастта започва да намалява. В резултат на това фоликулите постепенно се свиват, космите стават все по-тънки и в края на краищата престават да растат. Що се отняса до побелелите коси, те се появяват вследствие намаляването на количеството пигмент във фоликулата, вследствие което всеки нов косъм израства по-светъл от предишния.

Половата система — 35 години

При жените продуктивността на половите органи започва да намалява след 35 годишна възраст, като заедно с това намаляват и шансовете да се забременее. След тази възраст намалява и  качеството на мъжката сперма. Затова при жените, зачеващи от мъж над 35 години, рискът да запазят плода е доста голям.

Гърдите – 35 години

В тази възраст даже при надарените с най-пищни форми започват проблеми с бюста. Това се случва неизбежно, защото с годините обемът на мастните тъкани в женските гърди започва да намалява, кожата губи еластичността си и бюстът, както се казва, започва да увисва. Най-страшното обаче е, че с възрастта клетките на тъканта могат да мутират и да се превърнат ракови. Затова след 35 (а според специалистите вече и преди 30) години жените трябва по-често да ходят на преглед при мамолог.

Скелетът — 35 години

В продъжление на целия ни живот клетките на нашите кости бавно се обновяват. При децата този процес заема няколко години, докато при възрастните и старците може да се разтегне на десетиления  Скоростта на обновяване започва да се понижава от 35 години натам, което води до отслабване на костите, увеличава се рискът от счупвания, а зарастването става все по-бавно и трудно. Освен това с годините нашият скелет буквално се свива по размери, вследствие на което към 80-те човек може да се снижи с 5 сантиметра.

Очите — 40 години

За повечето четирийсетгодишни очилата или лещите са нещо естествено. Най-разпространеният недъг, настигащ очите ни в старостта обаче е далекогледството. То се развива благодарение на отслабналите очните мускули и загубата на способността очите да се концентрират.

Сърцето — 40 години

Стареенето на сърцето се характеризира с това, че кръвта по нашето тяло започва да циркулира доста по-бавно отпреди. Кръвоносните съдове стават все по-малко еластични, проходимостта на артериите намалява от холестериновите плаки, рискът да си предизвикате инфаркт нараства в пъти с всяка година.

Зъбите — 40 години

Слюнните жлези работят все по-лошо и по-лошо, слюнката губи способност да измива от зъбната повърхност всички вредни бактерии, затова зъбите и венците стават по-възприемчиви към зарази. Инфекцията на венците е разпространен проблем сред хората, прехвърлили четирийсетте.

Бъбреците — 50 години

На 50 години тъканите, които служат на нашия организъм като своеобразен филтър и отделят всички вредни вещества от кръвта ни, започват да стареят и да съкращават обема си. Ефективността от работата на бъбреците от 30 до 70 години намалява два пъти. На практика това води до невъзможност да задържаме урината и до болки при уриниране.

Простатата — 50 години

С времето простатата не се съкащава, а напротив - расте все повече и повече, поглъщайки все повече и повече от хормона тестостерон. Нормалният размер на този орган е колкото орех, който с възрастта може да достигне размерите на портокал. Това също води до проблеми с уринирането, което по статистика преследва почти половината от всички мъже след 50-те. В същото време четирийсетгодишните въобще и не подозират за тези трудности.

Слухът — 55 години

По статистика почти половината хора над 60-те изпитват сериозни проблеми със слуха и дори страдат от глухота. Причината за това е загубата на така наречените влакнести клетки, които улавят вибрациите на въздуха и изпращат информацията в мозъка.

Стомахът – 55 години

Основна роля за здравето на стомаха играе балансът между вредната и полезна флора, който може да се наруши както следствие неправилно хранене, така и просто с течение на годините. След 55 години количеството полезни бактерии започва стремително да намалява, което води до повишаване на риска от стомашна инфекция, запек и влошаване на храносмилането.

Вкусът и обонянието — 60 години

Когато човек е млад, количеството на вкусовите рецептори в езика му са около 10 000. С приближаването на старостта това количество намалява почти наполвина. По същия начин стоят нещата и с обонянието.

Пикочният мехур – 65 години

Стареенено на този орган ви заплашва с неудобството от постоянни “позиви” за уриниране, които могат да прерастнат дори в невъзможност да се въздържате. Особено податливи на тези процеси са жените, при тях обемът на пикочния мехур към 70-та година се съкращава наполовина в сравнение с 35-та им година и мускулите в слабините губят своя тонус. В резултат на това жената е принудена да посещава тоалетната едва ли не на всеки 20 минути без да може пикочният мехур напълно са се изпразва. А това в много пъти повишава риска от инфекция.

Гласът — 65 години

С напредването на възрастта гласът става по-тих, появяват се хрипове. Обяснението е просто: меките тъкани на гръкляна губят еластичността и тонуса си. В резултат на това в един прекрасен ден жената може да открие, че е започнала да говори едва ли не с басов глас, а мъжът – напротив, започва да звучи все по “нежно”.

Черният дроб — 70 години

Това е най възрастовоустойчивият орган в цялото човешко тяло. Неговите клетки имат удивителната способност бързо и със съвсем малки загуби да се възстановат, поради което целият орган може буквално да израстне от един фрагмент само за няколко месеца. Ползвайки се от тези въблшебни свойства на черния дроб, трансплантолозите все по-често вземат органи на 70-годишни донори за лечението на много по-млади пациенти.