Терминът номофобия е въведен от британските учени през 2008 година за обозначаване състоянието на тревога при хората, лишени от достъп до мобилния си телефон - “no-mobile-phone phobia”.
Може би от медицинска гледна точка названието не е съвсем точно, тъй като психиатричната фобия е „ирационален страх”.
Но терминът вече получи гражданственост, а изследвания върху 1000 души показали увеличение на броя хора, зависими от мобилния от 53 на 66%. Най-зависими от мобилните технологии се оказали младите между 18 и 24 години. 17% от изследваните чувствали дискомфорт дори тогава, когато се разделяли със слушалката само за няколко минути. Тревогата да останеш без мобилен се проявява по особен начин, когато човек не може да изключи телефона. Той се страхува дори от ситуация, когато батерията падне и постоянно проверява новите си имейли, есемеси, позвънявания.
Пациентите с номофобия не се разделят с любимия предмет дори, когато отиват в тоалетната. За зависимия човек страстта към телефона се изразява в ограничаване на контактите с околните: разговорите очи в очи и живото общуване се заменят с неличностни контакти.
Зависимостта от мобилните телефони може да се сравни с алкохолизма в това, че още щом болният остане без мобилен или без алкохол, започва паника. Към симптомите на номофобията, според специалистите, спадат:
-    Страх от изключване на телефона, като не можете да се спасите от натрапчивия стремеж много пъти дневно да проверявате пропуснатите позвънявания, есемеси и имейли;
-    Постоянно презареждате батерията от страх да не падне;
-    Не може да се разделите със слушалката дори и на места, където присъствието й е нелепо: зад волана, във ваната, в тоалетната и т.н.
Рехабилитационният център Morningside (Утринна страна) в Калифорния разработил програма за защита на пациентите от виртуални зависимости – номофобията и привързаността към социалните мрежи: тази зависимост е лоша и човек трябва да я преодолее. Лечение от телефономания вече е включено в „менюто” на много рехабилитационни центрове. Въпреки че е ясно, че виртуалната зависимост не е толкова токсична за белите дробове, както са цигарите или алкохола, тя може да е токсична за самоидентичността на човека и взаимоотношенията му с обкръжаващите. Зависимостта от мобилните може да се окаже своеобразен път към тежки зависимости от реалните наркотици, които човек започва да приема за понижаване на тревожността.
Почти половината от постоянните ползватели на мобилни телефони страдат от номофобия в една или друга степен, сочат резултати от изследването. Това означава, че епидемията от номофобия обхваща десетки милиони хора, чиято възрастова граница непрекъснато намалява.
Крайното проявление на това заболянате вече убива своите жертви. В новините непрекъснато има случаи на аварии с мобилни в ръка. Това лято 18 годишният Аарон Девю от Масачузетс бе осъден на година затвор заради есемеси зад волана и последвала катастрофа, довела до смъртта на човек. Съдът признал, че писането на есемеси зад волана е също толкова опасно, както и шофирането в нетрезво състояние.
Явно е, че работата не е толкова до липсата на време, колкото до психолотическа зависимост от пращането на съобщения, караща шофиращия да прави рискове.
Бившият руски милионер, а сега овцевъд в Тверска област – Герман Стерлигов, известен със своите екстравагантни изявления, твърди, че мобилния телефон е праобраз на „печатът на антихриста”. Вярващите едва ли ще се съгласят с това, но проблемът признават много от нас. Сред тях са най-вече родителите, които все по-често откриват как детето им прекарва повече време с мобилен в ръка, отколкото с книгата.
Ако искате да съхраните здравето си, не забравяйте навреме да изключите мобилния. За всеки ползвател е полезно поне веднъж в седмицата да изключва устройството за няколко часа, съветват психиатрите. 
А защо не и веднага?!