Открай време плодовете на нара се смятали за отлично лекарство за много заболявания. Съвременните изследвания само потвърждават неоценимата полза от този вкусен плод. Нека ги изброим.

Нар срещу простуда и бъбречни заболявания

От далечни времена плодът на нара се използвал широко в медицината, като в качеството на лекарствени средства влизали всички съставни части и на плода, и на дървото – семената и кората на плода, кожата, разделяща плода на части, както и кората на дървото. Нарът се използва за лечение на много страдания – от обикновена простуда до бъбречни заболявания.

Днес учените успели да разгадаят напълно тайните на този плод. По съдържание на полезни вещества е трудно да му се намери аналог – той е истински резервоар на витамини и микроелементи. Нарът съдържа и огромно количество антиоксиданти. Такъв богат състав го прави необикновено полезен в борбата с много болести.

Защитава от рак

В сока на нара има три пъти повече антиоксиданти от зеления чай или червеното вино. По данни на някои изследвания сокът на нара е особено полезен при рак на млечната жлеза и на простатата. В плода на нара се съдържа особена разновидност на танините – елагитанини, които са способни да спрат ръста на рака на млечната жлеза или дори да стопират напълно злокачествения процес. Това се дължи на факта, че елагитанините потискат работата на ензима ароматаза, който отговаря за производството на естроген – ключов хормон в туморния процес.

Нормализира кръвното налягане

Редовната употреба на нар втечнява кръвта, което позволява тя да достигне по-бързо до сърдечния мускул. В едно изследване било доказано, че всекидневната употреба на минимум 50 мл сок от нар понижава систоличното налягане с 5%.

Нарът е много полезен и за сърцето. Влизащите в състава на плода антиоксиданти препятстват склерозирането на артериите, като в някои случаи позволява и да се обърне патологичния процес. Така че има основание да се твърди, че системната употреба на нар понижава риска от поява на инфаркт на миокарда, сърдечни пристъпи и инсулт.

Нарът е особено полезен и за диабетиците, тъй като при пациентите с повишено ниво на кръвната захар нараства риска от обостряне на сърдечните заболявания.

Защитава ставите

Екстрактът от нар съхранява ставите. Това се дължи на компонентите, влизащи в състава на нара, които инхибират активността на ензима, действащ разрушително на хрущялната тъкан.

На здравите хора нарът помага да съхранят задълго ставите си, а страдащите от полиартрит трябва да ядат плода колкото може по-често. Нарът оказва и слабо противовъзпалително действие, което също е важно при артрита.

Действа като противоглистно средство

В кората на нара се съдържат алкалоида пелетиин и неговите производни изопетеррин и метил изопелтиерин. Тези вещества са мощни противоглистни средства.

За приготовлението на противоглистна отвара от нарови кори е необходимо:

Настъргана кора от нар – около 50 грама, която се накисва в 400 мл хладка вода в продължение на 6 часа. След това варите на бавен огън докато течността не се изпари наполовина. Охлаждате отварата, след което прецеждате и пийте в продължение на час на малки глътки.

След час се препоръчва да пиете слабителни средства, а след 4-5 часа се прави клизма.

Нарът като имуностимулатор

Яжте нар в есенно-зимния период – това е отлична профилактика срещу простудни заболявания! Този плод съдържа голямо количество витамин С, което помага в борбата с вирусите. За профилактични цели се препоръчва да ядете по половин нар дневно. А в периода на заболяването може да пиете сок от нар, който успешно се справя с треската и утолява жаждата.

Независимо от огромната полза от нара за здравето, има и случаи, когато употребата на плода е нежелателна. Той например е противопоказен при язви на стомаха и на дванайсетопръстника.

В състава на нара влизат разнообразни органични киселини, които вредят на зъбния емайл. Затова за да предпазите зъбите си, преди употребата на нар хапнете малко твърдо сирене, което ще покрие зъбите ви с мастна обвивка.

Имайте предвид още, че нарът е екзотичен плод, което носи риск от развитие на хранителна непоносимост.