Нов тип наночастици, които могат да допълват химиотерапията и да се използват за доставката на токсични вещества в тумора, разработиха руски и финландски биохимици, съобщава Journal of Controlled Release.

В клетъчната култура въвеждаме наночастици с противоракови препарати, след което подлагаме наночастиците или на електромагнитно, или на инфрачервено облъчване. В тези условия температурата на образците се повишава, полимерното им покритие се свива и освобождава активното вещество през порите, обяснява Андрей Кудрявцев от Института по теоретична и експериментална биофизика в Пущино.

През последните години учените създадоха няколко принципно нови методи на лечение на рака, на базата на различни органични или неорганични наночастици. В някои случаи наночастиците сами се превръщат в средство за отстраняване на тумора, действайки като своеобразна „мишена“, на която се индуцират или имунните клетки, или лазерно облъчване, нагряващо частиците и изгарящо клетките.

В други случаи наночастиците действат само като средство за доставка на опасни молекули в тумора, което ограничава действието им и позволява да се понижи дозата, необходима за пълното унищожаване на раковите клетки. В качеството на такива наночастици могат да се използват както различни органични структури, имитиращи клетки, така и неорганични съединения, невидими за имунната система, обяснява Кудрявцев.

Той и колегите му обединили плюсовете на единия и на другия подход, създавайки порести силициеви наночастици, с които може да се запълни всякакъв материал и да се изолира от външния свят. Благодарение на това химиотерапевтичните молекули няма да убиват здравите клетки и органи.

Подобни наночестици работят благодарение на една интересна способност на тумора – акумулират в себе си всичкия „боклук“, който се съдържа в организма. Освен това температурата вътре в тумора обикновено е по-висока от нормалната, което им позволява лесно да се локализират.

Ръководейки се от тези идеи, руските и финландските учени създали наночастици, запазващи стабилност само при определена температура. За това те покрили наночастиците с особен топлочувствителен полимер, който се разширява при 37 градуса по Целзий и опъва наночастицата, освобождавайки съдържанието й.

Благодарение на това покритие съдържанието на наночастицата остава здраво запечатано в нея до момента, когато попадне в тумора и учените я „осветят“ с лазера. Подобни наночастици ефективно унищожават раковите клетки, като действието им върху здравите тъкани е минимално, показали опитите върху мишки, в телата на които били имплантирани ракови клетки на белите дробове.

В момента учените работят върху оптимизация на въпросния метод, подбирайки оптимални по размер частици, тяхната концентрация и други параметри, които да направят лечението максимално безопасно и ефективно за човека. Плюсът е и в това, че въпросните наночастици се разграждат лесно от организма и не носят опасност, за разлика от металните наночастици, които също се използват в борбата с рака.