Голям мултидисциплинарен екип от Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център, воден от  проф. Иво Петров и с експертното съдействие на проф. Юлия Джоргова - пионер в имплантирането на катетърни клапи в България, спаси живота на 53-годишен мъж с изключително увеличено сърце и ниска помпена функция. В операцията по имплантиране на перкутанна аортна клапа (tavi) участваха лекари от различни специалности – анестезиолози, кардиолози, кардиохирурзи и съдови хирурзи.

Мъжът е постъпил в болницата в критична клинична ситуация, на границата между живота и смъртта. Стеснената аортна клапа на пациента влошава още повече шансовете му да оцелее. Помпената функция на сърцето, която е една от основните характеристики, определящи прогнозата, е едва 15%, като в голяма част от случаите с подобна стойност на изтласкване на кръвта, е несъвместима с живота. В такава тежка ситуация откритото оперативно лечение е свързано с изключително висока смъртност и единствената възможност за този пациент е поставянето на транскатетърна аортна клапа (tavi). 

Самата имплантация беше осъществена в условията на индиректен сърдечен масаж, сърцето на пациента практически беше спряло. Това направи изключително рискова процедурата и за наше щастие след като много точно беше имплантирана катетърната клапа и благодарение на усилията на екипа - външен сърдечен масаж, медикаменти, които подкрепят сърдечната функция, и в резултат на коригираната вече аортна стеноза, сърцето постепенно започна да възстановява своята функция. И след един критичен период от около 6 часа, през което време пациентът беше на изкуствена вентилация и циркулация с медикаменти, той постепенно започна да възстановява бъбречна функция и съответно да подобрява функцията на сърцето. Това доведе до възстановяване на хемодинамиката и съответно до постепенното възстановяване на функцията на всички органи, 18 часа след процедурата беше прекратена изкуствената вентилация. След един много бързо протекъл рехабилитационен период и раздвижване, 48 часа след интервенцията пациентът беше в отлична кондиция без никакви медикаменти, които да подкрепят сърдечната функция, с напълно самостоятелна бъбречна функция, без необходимостта от хемофилтрация. Той вече е насочен към стандартното отделение, оттук нататък престои клинично наблюдение, но прогнозата е добра. Вярвам, че този млад човек ще успее бързо да се възстанови и да се върне към нормален начин на живот в семейството и в професията, коментира случая проф. Иво Петров, национален консултант по инвазивна кардиология и медицински директор на Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център.

Поставянето на перкутанна клапа е най-добрият израз на разбирателство и сътрудничество между специалностите, което води до най-доброто решение за пациента. Много тежък случай и въпреки, че беше млад човек, беше много закъснял и нещата бяха драматични, включително и с тежко протичане на самата процедура, тъй като още преди да се започне съществената част на процедурата, сърцето временно спря. Но екипът се справи перфектно, сърцето тръгна и клапата беше поставена. Човекът се стабилизира и всичко завърши много добре. Чудесно се справи екипът с един особено тежък случай и чест прави на болницата. Тази методика, поставянето на аортна клапа, е най-добрият вариант на междуболнично и интердисциплинарно сътрудничество. Винаги има варианти все по-тежки пациенти, които иначе биха загинали, да бъдат спасени при добро съдействие между екипите и различните специалности, убедена е проф. Юлия Джоргова, един от доайените на инвазивната кардиология у нас.

Транскатетърната (перкутанна) смяна на аортна клапа (tavi) е минимално инвазивна интервенция, при която през артерията на бедрото се достига с катетър до  сърцето, където се разгъва и се поставя клапната протеза. Клапата е проектирана така, че да достигне и да бъде фиксирана с максимална прецизност на своето място. Процедурата има множество предимства пред отворената хирургия. Възстановяването е много по-бързо и пациентите могат скоро да се върнат към нормалните си ежедневни занимания. Сведени са до минимум рисковете както по време на операцията, която не изисква спиране на сърцето, така и следоперативния риск от инфекции. Няма нужда и от доживотно приемане на противосъсирващи медикаменти (антикоагуланти). Проучванията сочат, че методът има по-добра ефективност и сигурност и в дългосрочен план, а индикациите за използването му постепенно се разширяват и при пациенти с по-нисък риск.