Появата на газове в стомашно-чревния тракт или т.н. метеоризъм, става по два пътя – екзогенен, тоест когато газовете постъпват в организма отвън при поглъщане на въздух, и ендогенен - когато газообразуването става вътре в организма.

Но откъде се вземат „ароматните съединения“, от които коремът се подува? Струва си да разгледаме някои акспекти от работата на стомашно-чревния тракт по-подробно.

Газообразуването в стомаха всъщност е непрекъснат процес. Газовете в чревната кухина се образуват вследствие реакции на химични вещества с метаболитните продукти на местни бактерии, тоест чревната микрофлора.

Първоначално образуването на чревните газове се случва в горните отдели на тънкото черво при взаимодействието с киселините в стомаха и алкалната среда в червата. Всичко това води до отделянето на въглероден двуокис. Част от този газ се абсорбира в кръвоносните съдове, а останалата част постъпва в дебелото черво, откъдето се евакуира по естествен път през ануса.

Жизнените функции на флората на дебелото черво също е свързана с отделянето на различни съединения, участващи в образуването на чревен газ, като водород, метан, амоняк, сероводород, меркаптан и отново въглероден двуокис.

И когато в дебелото черво постъпва недостатъчно усвоена храна, се образуват такива вещества, като индол и скатол. Именно в резултат на съединението на индола, скатола със сероводорода възниква въпросната неприятна миризма, „пробиваща въздуха“.

Интересното е, че газовете, постъпващи отвън, са по-голяма част от чревните газове – от 65 до 70%.