Лъженето е полезно за здравето и оцеляването, твърди популярният британски белетрист и журналист Ян Лесли в новата си книга „Родени лъжци“ („Born Liars“).

В процеса на изследването, на което се позовава Лесли, 147 души трябвало да си водят дневник цяла седмица, записвайки всички случаи на преднамерена лъжа. Оказало се, че участниците послъгвали средно по един и половина пъти дневно.

Ние лъжем, когато казваме: „Всичко ми е наред“, въпреки че всъщност ни е кофти, лъжем, когато възклицаваме „Какво прекрасно дете!“ – макар че то по-скоро ни прилича на извънземно. Повечето от нас редовно изразяват гняв, печал, възхищение или дори се обясняват в любов, когато всъщност чувствата ни съвсем не отговарят на изразеното, припомня Лесли всекидневните лъжи.

И макар да е прието да осъждаме лъжците, аз съм уверен, че лъжата е вродена човешка способност и потребност, необходима за комуникации със социума и принципно важна за оцеляване, твърди Лесли. Постоянно ни се налага да правим избор между честността – тоест самотата, и лъжата - търсейки път да останем в обществото. И често избираме второто, коментира Лесли. „Толкова ви отива тази дреха!“, „Така съжалявам, че довечера съм зает!“, „Разбира се, че не се сърдя!“ – това са все дежурни фрази, с които като мехлем лекуваме нашите всекидневни социални проблеми, стараейки се да не нараним чувствата на околните. Съмнявате ли се? Само си представете какво ще се случи, ако сте абсолютно честни във всички тези ситуации, съветва Лесли.

Да лъжем другия е само част от всеобщата лъжа, която запълва живота ни, пише авторът. Често лъжем и самите себе си, без дори да го съзнаваме. И тази лъжа, колкото и да е странно, е полезна за здравето. Лесли има предвид плацебо ефекта, когато човек получава лекарството-нищо, вярвайки, че това ще му помогне. И то действително се случва.

Лъжата е и в основата на брака, уверен е авторът. Често ние гледаме на партньора си през розови очила и това ни помага да укрепим романтичните отношения, пише Лесли. Подобно самозалъгване е основано на естествения подбор – този, който е изпитвал нереален оптимизъм по повод на партньора си, имал повече шансове за оцеляване и размножаване, отколкото другият, който гледал на проблема далеч по-трезво.

Що се отнася до кариерния успех, то и тук няма как да ви се размине без лъжи, пише Лесли. Способните да затворят очи пред реалността и да убедят себе си, че всичко ще е ок, постигат целта си, колкото и фантастична да е тя. Необходими се ни такива оптимистични предприемачи, готови да отидат на неоправдан риск. Без хора, които умишлено не обръщат внимание на стереотипите и следват инстинктите си, когато всички са против тях, просто не можем да минем. На тях се дължат повечето от авангардните проекти през последните десетилетия, които променят съвременния свят, подчертава авторът.