Пчелите са като кислорода – те са навсякъде, невероятно важни за нас и в по-голямата си част са невидими. Въпреки че често ги пренебрегваме, тези насекоми формират важна част от отношенията на човека със заобикалящата го природа. Когато говорим за пчели обикновено в представите ни изниква европейската медоносна пчела (Apis mellifica), но тя е само един от над 20 000 вида пчели обитаващи днес земята. 10% от тях се срещат в Европа. Исторически растенията и пчелите взаимно са коеволюирали, така че днес около 80% от растителните видове се опрашват от тях. Без наличието на опрашителите при повече от половината, значително ще намалее броят на образуваните семена и съответно ще спадне добивът, когато става дума за селскостопански култури.

Промените в климата днес засягат както ареалите на разпространение на различните видове диви пчели, така и фенологията им. По-високите средни температури, свързани с изменението на климата, могат да окажат сериозно въздействие върху растенията и животните, като нарушат взаимноизгодните им отношения и така могат да застрашат и съществуването на видовете. Опазването на дивите пчели-опрашители е от ключово значение за бъдещето на планетата ни.

Това обяснява председателят е на Българската асоциация по биологична растителна защита, агрономът Роман Рачков, който е част от авторския екип на Климатека.

В многовидовите съобщества могат едновременно да съществуват голям брой видове, много от които са с ниска численост. Въпреки това те успяват да се размножават, издържайки на конкуренцията на по-многочислените видове. Науката все още не е разбрала механизмите, които позволяват това да се случва, но разбирането им е ключът към поддържане разнообразието в растителните съобщества.

Тук ключова роля играе специализацията на насекомите, които поддържат тесни екологични ниши за „своите“ редки растителни видове, като възпрепятстват те да загубят битката в конкурентната борба с по-многочислените видове. По-голямата част от цъфтящите растения (приблизително 80%) се опрашват от животни. Без наличието на опрашители при повече от половината от тях значително ще намалее броят на образуваните семената – въпреки факта, че повечето от тях са способни и на самоопрашване. Насекомите посещават техните цветове, хранят се с нектар, а цветният прашец се залепва по краката и хоботчето им. Когато посещават друго растение от същия вид, „куриерите“ го пренасят, като по този начин опрашват растението. Растенията привличат насекомите със своите ярки цветове и мирис на нектар.

С течение на еволюцията те са приспособили своята морфология и анатомична структура към своите опрашители. Така например венчелистчето на ливадната детелина има формата на тръба, така че само насекомите с дълъг хобот, които са нейни опрашители, могат да се хранят с нектара ѝ. Опрашването от насекомите играе важна роля в градинарството, зеленчукопроизводството и цветарството. Само при достатъчно на брой опрашители добивът от културите може да се запази и да расте. Повсеместното разпространение на различни видове насекоми и тясната им връзка с цъфтящи растения ги прави незаменим фактор в динамиката на дивите и селскостопански екосистеми.

Значение на дивите опрашители за опрашването на растенията

Когато говорим за опрашване на растенията от насекоми, веднага се сещаме за пчелите, а когато говорим за пчели, обикновено си представяме, че става дума за социални животни със строга йерархия от царица, работнички и търтеи. Но всъщност 90% от всички видове пчели са самотно живеещи и необразуват колонии. Основната разлика между тях и европейската медоносна пчела (Аpis mellifica), освен липсата на социална структура, е и в това, че женските самотно живеещи пчели работят сами, за да осигурят храна (смес от цветен прашец и нектар) за потомството си и строят самостоятелно гнездото си. Между тях и потомството им не съществува връзка след снасянето на яйцето. Снасяйки женската умира и нейното потомство е оставено само на себе си. Добре защитено вътре в гнездото, то е снабдено с необходимата храна, за да завърши развитието си до стадия на възрастно насекомо. На следващата пролет възрастните излизат от гнездата си, чифтосват се и жизненият цикъл започва отново.

 Червената пчела-зидар

Самотно живеещите пчели и земните пчели (бомбуси) играят изключителна роля в опрашването на цъфтящите растения в дивата природа. Те са незаменим опрашител и за селскостопанските култури, като при тези, които не могат да бъдат опрашени от медоносната пчела, като люцерна и детелина, те са и единственият възможен опрашител.

Самотно живеещи пчели от рода Osmia често се използват за опрашване на овощните култури като ябълка и боровинка. Като в това си качество те са значително по-ефективни от европейската медоносна пчела. Доказано е, че само 600 женски пчели от разпространения в Европа вид Osmia bicornis са способни ефективно да опрашат 10 декара с ябълково насаждение, като за същата площ ще са необходими четири колонии с медоносни пчели със 120 000 пчели-работнички. Тези видове пчели гнездят в земята или в предварително създадени кухини – като дупки в стъблата на растения или дървета. В градски условия могат да се срещнат гнездящи между тухли или други архитектурни елементи.

Климатичните промени и връзката насекомо-растение

Дивите пчели са екзотермични насекоми и зависят от външни източници на топлина, каквато е слънчевата светлина, за да регулират телесната си температура и метаболизма. Когато са поставени в условия, близки до своите граници на термична безопасност, и имат ограничена толерантност към повишен топлинен стрес, по-високите температури, свързани с изменението на климата, могат да доведат до по-ранни фенологични събития, които имат последици за динамиката на популацията на насекомите, взаимодействията на видовете, функционирането на екосистемата.

Подобни екстремни температурни колебания, свързани с изменението на климата и промяната на топлинната среда по целия свят, могат да допринесат за фенологични нарушения, ненавременна поява и повишено присъствие на хищници – и в крайна сметка, до липса на опрашване, изчезване на видове и загуба на биоразнообразие. Обратно, разнообразието на самотно живеещи пчели и бомбуси в по-студените климатични зони и способността им за адаптация към променящия се климат може да са ключов фактор за оцеляване на разнообразието им.