Макар че неврофизиолозите свързват промените в настроението със смяната на сезоните, за влияние на годишните времена върху другите мозъчни функции доскоро се знаеше съвсем малко. За да изяснят този въпрос, Кристъл Майер от Лиежкия университет и екипът ѝ измерили когнитивните функции на 28 доброволци през зимата, пролетта, лятото и есента.

По време на всеки сезон участниците прекарвали по четири дни и половина в лабораторията, лишени от достъп до външния свят. В края на всеки изпитателен период вниманието и способността към целенасочена дейност се проверявали чрез два теста, като едновременно с това активността на мозъка на участниците била измервана с функционален магнитно-резонансен томограф.

Резултатите от тестовете не зависели от годишните времена, обаче ресурсите на мозъка, използвани за тяхното преминаване, се оказали различни.

Активността на мозъка, свързана с устойчивото внимание, се оказала максимална през юни, в зоната на лятното слънцестоене, а минимална – в точката на зимното слънцестоене. Натоварването, свързано с кратковременната памет, напротив, достигало пикови показатели през есента и пределно се повишавало към деня на пролетното равноденствие.

Тези промени съвсем не са свързани с хормоналните ритми, като изработването на мелатонин например, те не са свързани и със степента на сънливост в различните сезони, твърдят авторите на изследването. Според тях сезонните биоритми трябва да се изучават заедно с денонощните.