Понятието имунитет дълго време се е свързвало  с невъзприемчивостта на организма към инфекциозни заболявания. С напредването на науката се установи, че имунитетът защитава организма не само от микроби, но и от собствени клетки, които са изменили структурата и са се превърнали в чужди за организма. Такива са туморните клетки, както и клетки променени от радиоктивни лъчения и различни токсични агенти. Имунната защита действа на принципа предпазване на „своето” и унищожаване на „чуждото”. Неутрализирането на чуждия агент става чрез антитела, циркулиращи в телесните течности (хумори – хуморален имунитет) и чрез клетки, които унищожават вредния агент (фагоцити, клетки естествени убийци, цитотоксични лимфоцити – клетъчен имунитет). 
Имунната система представлява мрежа от клетки (левкоцити), белтъци (антитела, имуноцитокини), тъкани(лимфна тъкан разположена в лигавиците) и органи(костен мозък, тимус, далак, лимфни възли), които работят заедно и предпазват организма от вредни влияния. Тя има способността да се саморегулира и поддържа имунния отговор до оптимално за организма ниво. При разстройства на имунната система може да се стигне до променен имунен отговор. При прекомерно силен имунен отговор може да се стигне до алергичен шок и даже до смърт на индивида. В някои случаи имунната система започва да унищожава собствените тъкани, което води до автоимунни заболявания.
Имунната система притежава памет. Веднъж срещнала се с даден агент, тя запаметява характерните му особености и при повторна среща го разпознава и реагира бързо за отстраняването му. По сложност имунната ни система може да се сравни с нервната система. Нервната, ендокринната и имунната са в тясна взаимовръзка и взаимно си влияят.
Формирането на имунната система на детето започва още в утробата, когато се създават сложните връзки между организма на майката и плода. През плацентата проникват антитела от майката, които предпазват новороденото от редица заболявания – морбили, рубеола. Новородените и децата до 6 месеца са защитени с майчините антитела. Наред с това обаче майката може да предаде и редица заболявания на плода. Такива са сифилис, СПИН, хепатит В. След раждане по вида на антителата в кръвта на бебето (Тип IgG  или Ig M) може да се прецени дали заразата наистина е поразила детето.
Първата среща на новороденото с микробите от външната среда става в родовите пътища по време на самото раждане. Затова е много важно в този период жената да бъде здрава.
При раждането си детето има стерилни черва и чрез храната през първите часове и от живота му започва оформянето на  придобития имунитет. Млякото, отделящо до края на първата седмица след раждане се нарича коластра. Тя е богата на антитела и притежава антиинфекциозни свойства. Лигавицата на червата у новороденото има способността да пропуска в кръвообръщението на бебето антителата от коластрата. В края на първата седмица червата стават непропускливи за антителата. Чрез коластрата детето получава първата пасивна имунизация. Имунитетът, създаден от майчината кърма предпазва детето от редица инфекции (морбили, рубеола, скарлатина, паротит) за период от 6 до 12 месеца след раждането.  Ето защо кърменето е от голямо значение за бъдещото здраве на бебето. Независимо, че на пазара има множество хуманизирани млека за кърмачета, никое от тях не е с качествата на майчината кърма.
Важно е да се знае, че заедно с кърмата в организма на новороденото попадат множество полезни бактерии. Тя съдържа пробиотици – вещества, способстващи за развитието на собствена микрофлора в червата. В червата се намира бариерата, възпрепятстваща проникването на вирусите, гъбичките и паразитите. Полезните бактерии изпълняват защитна функция като потискат вредната флора.
След шестия месец започва разрушаване на майчините антитела в организма на детето. При проникването на инфекции в организма се развива първичен имунен отговор, но той е непълноценен, защото не оставя имунологична памет (не създава имунитет). Така детето може да прекара една и съща инфекциозна болест няколко пъти, тъй като неговата имунна система не е запомнила предишната среща с инфекциозния агент. В тази възраст собственият синтез на антитела е ограничен. Клетките участващи в имунната защита в много отношения са все още незрели. Голяма част от показателите за клетъчен и хуморален имунитет достигат нивата на възрастни чак към 10-12 години.
От особено значение за имунната реактивност е постъпването в детска ясла и градина. Там детето е в непосредствен контакт с много заразни причинители. Чувствителността  към вирусните и бактериалните инфекции все още е висока, което се характеризира с повторни заболявания от една и съща болест.
В началната училищна възраст имунната система е значително по-зряла и децата не боледуват така често. В този период обаче нараства честотата на алергичните заболявания. През пубертета се наблюдава ускорен растеж на детето и хормонално преустройство, което се отразява и на имунната система. Детето постепенно преминава в света на възрастните.
От най-ранна възраст основен фактор за поддържане и развитие на имунната система е  рационалното хранене. В ежедневното меню трябва да присъстват храни богати на витамин С и Е, каротин, цинк, селен, омега 3 мастни киселини.
Вредни за имунната система са храните, богати на захар и мазнини. Освен, че потискат клетките на имунната система, те имат неблагоприятни последици за развитие на диабет и затлъстяване. За съжаление тези заболявания не отминават и децата.
Закаляването на детето оказва благоприятно влияние върху имунната система. То трябва да започне от най-ранна детска възраст. Въздушните и водните процедури тренират терморегулацията на детето. Закаляването изисква постоянство, за да има траен ефект върху здравето. А спортуването от ранна възраст е пък към профилактика на редица заболявания.
Един от факторите, определящ имунитета на детето е планираното ваксиниране. То започва още в родилния дом с поставяне на ваксини за хепатит В и туберкулоза (БЦЖ). През първата година от живота на детето се поставят ваксини за дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит (детски паралич). През втората година се ваксинира за морбили, паротит (заушка) и рубеола. За да се създаде напрегнат имунитет е необходимо на определени периоди реимунизиране за съответното заболяване. При поставяне на ваксината детето трябва да е абсолютно здраво. Ваксините не трябва  да се поставят през интервал, по-малък от 1 месец, защото това е минималния срок,  необходим на организма да създаде очаквания имунитет. Поставянето на друга ваксина в този период ще разстрои процеса на изработване на антитела и може да доведе до възникване на усложнения.
Имунизациите и реимунизациите са утвърдени в Имунизационен   календар на Република България. Той е задължителен за гражданите и разходите по имунизациите се поемат от държавата. В българския имунизационен календар фигурират 9 задължителни ваксинации.
Освен задължителните ваксини, има и препоръчителни ваксини, разходите за които не се покриват от държавата. Към тях спадат ваксините за хепатит А, грип, хемофилус инфлуенца и пневмококи. След разкриването на ролята на човешкия папилома вирус за развитие на рак на маточната шийка, беше предложена и противотуморна ваксина. Препоръчва се на момичетата до 12-годишна възраст и се прилага преди започване на полов живот. Препаратът все още е доста скъп, затова имунизацията е препоръчителна, а не задължителна.