Разговорът сам със себе си е феномен, който много хора биха сметнали за някакъв признак на психично разстройство. В действителност обаче това е абсолютно нормално поведение, което има дълбоки корени в психологията и невробиологията, казва руският психолог Анастасия Пешкова и отбелязва, че начинът на разговор със себе си е една от проявите на самоконтрол, който помага на човек да се организира.
Разговорът със себе си ви помага да структурирате мислите си, да се съсредоточите върху важни задачи и да вземате решения. Когато изричаме мислите си на глас, това ни позволява да разберем по-добре информацията, да я организираме и да подчертаем основните точки. Например, много хора си говорят сами, когато търсят изгубени неща или планират деня си.
Такива разговори възникват в ранна детска възраст: децата често говорят сами, докато играят или правят нещо. Това е естествен етап от развитието, който помага за овладяване на езика, планиране на действия и развитие на въображението. С течение на времето външният диалог се превръща във вътрешен, но дори и като възрастен, човек в някои моменти от живота си има нужда да изказва мислите си на глас.
Разговорът със себе си може да бъде начин да се справите с емоциите. Говоренето за чувствата ви помага да намалите нивата на стрес, да се успокоите и да погледнете на ситуацията отвън. Например фрази като „Всичко ще бъде наред“ или „Можеш да се справиш“ не са просто думи, а инструмент за емоционална саморегулация, обяснява психологът.
Говориш на глас и запомняш по-добре. Изследванията показват, че изговарянето на информация на глас помага да я запомните по-добре. Това се дължи на факта, че се включват едновременно няколко канала на възприятие: слухови, речеви и кинестетични (последният включва движението на устните и устата при говорене). Много хора неволно казват нещо на глас, за да го запомнят по-добре.
Признаци, че саморазговорът е нормален, ако:
• Имат епизодичен характер и са свързани с конкретни задачи (например търсене на неща или планиране);
• Помага за справяне с емоциите или фокуса;
• Не пречите на другите и не причинявате дискомфорт на останалите;
• Не е придружено от други необичайни симптоми (халюцинации или заблуди).
Но когато говорите сами със себе си, това може да сигнализира и за патология. В кои случаи говоренето на себе си може да е признак на психично разстройство.
Появяват се халюцинации. Ако човек говори с въображаем събеседник, когото вижда или чува, това може да е симптом на психоза, шизофрения или други психични разстройства. В такива случаи говоренето със себе си е придружено от налудничави идеи, нарушено възприемане на реалността и социална дезадаптация.
Натрапчиви мисли или действия. Когато вътрешният диалог на човек стане обсесивен, придружен от безпокойство или повтарящи се действия (например постоянно произнасяне на едни и същи фрази), това може да означава обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР).
Депресия и самоунижение. Ако саморазговорът е изключително негативен (например показва постоянна самокритика, ниско самочувствие), това може да е признак на депресия. В такива случаи човек може да се „заклещи” в негативни мисли, което влошава състоянието му.
Социална изолация. Ако човек предпочита да говори само със себе си, като избягва общуването с други хора, това може да е симптом на социална тревожност, аутизъм или други разстройства, свързани с комуникативни затруднения.
Дезорганизирана реч. Когато речта на човек стане несвързана, накъсана или безсмислена, това може да е признак на сериозно психично разстройство, като шизофрения или биполярно разстройство.
Когато правим разлика между нормално поведение и патология, основният критерий е как говоренето със себе си влияе върху качеството на живот на човека. Ако те ви помагат да се справите със задачите, регулирате емоциите и не причинявате явен дискомфорт, тогава няма за какво да се притеснявате. Но ако такива разговори са придружени от други неблагоприятни симптоми, струва си да се свържете със специалист - психолог или психиатър.