Главният мозък, както е известно, е най-големият потребител на захар сред всички органи в човешкия организъм. Освен това тъкмо в него са разположени центровете, отговарящи за появата на чувствата на глад и на ситост. До днес обаче се смяташе, че процесът на поглъщане на глюкоза от мозъка не е активен, а пасивен, тъй като „заинтересувани“ от захарта са само невроните.

Със своето откритие екипът немски специалисти от Мюнхенския университет под ръководството на Матиас Чьоп опровергали стандартните представи за взаимоотношенията на мозъка с глюкозата.  Как точно мозъкът взема решението за какво му е необходима захарта и в какви количества, тъй като това е директно свързано с появата на чувството на глад? Подозирахме, че такъв важен процес, като обезпечаването на мозъка с достатъчно количество захар не може да е абсолютно случаен, казва невробиологът Кристина Гарсия-Касерес. Учените обърнали внимание на астроцитите – един от видовете глиални клетки – спомагателните клетки на нервната тъкан, чийто обем над 5 пъти превишава количеството неврони.

С помощта на позитронно-емисионната томография изследователите проучили поведението на астроцитите и установили, че „спомагателните“, както се смятало, клетки активно регулират процеса на постъпване на глюкозата в мозъка, особено в разположения в хипоталамуса „център на ситост“. Астроцитите работят като вратарите, реагирайки съобразно измененията в нивото на хормоните на инсулина и лептина в кръвта „вземат“ необходимото количество захар за мозъка. Именно от астроцитите зависи какви точно свързани с чувството за глад и апетит сигнали разпръскват невроните по организма. 

Получените данни за пръв път показват, че най-важните процеси, свързани с обмяната на вещества и поведението, се регулират не само от невроните, че ключова роля в тях играят и други типове мозъчни клетки, като астроцитите, обяснява Чьоп. Това означава промяна на модела и помага да разберем защо е толкова трудно да намерим ефективни и безопасни лекарства за лечение на затлъстяване и диабет.