Ранните рискови фактори, свързани с настроението и проблемите с темперамента в детството, могат да предскажат развитието на депресия в ранната му зряла възраст. Те говорят за невронни процеси, както установиха американски учени от Тексаския университет.

Хората, потискани в ранна детска възраст, които не реагират на потенциални награди по време на юношеството, са уязвими към депресия по-късно в живота. Те също са по-склонни да бъдат изложени на риск от тревожни разстройства, според проучването на американските експерти, включващо 165 души на възраст от 4 месеца до 26 години. Резултатите от него идентифицират различни механизми в мозъка и ги свързват с тези, които са изложени на най-голям риск от развитие на определени психични проблеми.

Тези резултати могат да послужат като основа за разработването на лечение, ориентирано към превенция на депресията, съобразено с индивида. Известно е, че когато децата се запознаят с нови предмети, хора или ситуации, някои реагират добре и подхождат към тях без страх. А други са предпазливи или избягват контакт. Това е, което говори за безпрепятствено или инхибирано поведение.

Науката вече знае, че изостаналите деца са по-склонни да имат тревожни разстройства в детството и юношеството. Но по-малко се знае за депресията, която започва в ранна възраст. Това проучване обаче показва, че този вид страхове и страхове в детството са пряко свързани с тревожни и депресивни разстройства в бъдеще. Ето защо е необходимо такива деца да бъдат контролирани по специален начин, като им се помага да решат определени психични проблеми, коментират учените.