Случвало ли ви се е да търсите място, където да се помолите за помощ на светците в беда? Или да ви се иска наблизо да има място, където да запалите свещичка с благодарност за подкрепата, която сте получили в труден момент? Или да отидете в далечно селце, само защото сте чули, че там има чудотворна икона или лековита вода?
Ако отговорите на тези въпроси с „Да”, тогава следващите редове са точно за вас. В тях става дума за вярата като лекарство...
Една от най-тачените български светици - Света Петка, е свързана с две места в Трънско, където хората търсят изцеление. Едното е Скалният параклис край Трън, на 80 км западно от София, другото – аязмото край село Джинчовци, на 20 км западно от град Трън.


Скалната Света Петка
Легендата разказва, че Света Петка се заселила в пещерата над Трън през X век, след като дълго бягала, преследвана заради това, че проповядва християнството. Хранела се с диви плодове и хляб, който приготвяла сама. Забелязала обаче, че димът от огъня не се задържа в пещерата. Тръгнала по следите му и открила изход в скалата към най-високата точка над днешния Трън. Един ден тъкмо си омесила питка и отчупила първия залък,  чула тропот от конски копита. Разбрала, че това са преследвачите й и избягала през тайния вход. Те нахлули в пещерата и решили да хапнат от прясно опечения хляб, но щом посегнали към питата, тя се вкаменила.
По-късно християните превърнали пещерата в параклис на името на света Петка. Трън приел светицата за своя покровителка и на нейния ден - 14 октомври, отбелязва своя празник.
Около вкаменената питка в малката пещера са наредени икони и свещници. Близо до тайния изход капе вода, която вярващите наричат „сълзите на Света Петка”.
Бай Милчо - човекът, който се грижи за параклиса, ги събира в шишенца и ги раздава на хората да пръскат за здраве домовете си и да мият лицата си. На много хора, казва той, чудотворните сълзи помогнали.


Изворче с лековита вода
Отправяйки се през планини и гори към Йорданската пустиня, просиялата в святост Петка минала през трънското село Джинчовци. Преданието разказва, че тя е пила вода от малко кладенче, което придобило лековита сила. Спомените на хората от селото пазят много случки за изцеление на болни, пили вода от аязмото. На големите християнски празници тук идват хора от цяло Трънско и от околни села, които са на сръбска територия, за да се поклонят на светицата. Всеки ден тук спират коли с регистрационни номера от цяла България и хората, след като пийнат вода и измият лицата си, пълнят шишенца с лековитата вода, за да я занесат на близки и приятели.
Кладенчето е на границата на имота на стар джинчовски род. Потомците на фамилията разказват за своята баба Димана Кьосина - сурова трънчанка, която дълго време била глава на цялата фамилия. Баба Димана всеки ден пиела вода от кладенчето и много обичала да си мие лицето с тази вода, за да бъде хубава. Освен хубава, била и дълголетница - живяла 99 години.
Богиня Матеева, потомка на баба Димана, изгради през това лято малък параклис с навес над изворчето.
„Кладенчето се намира на края на нашия имот и нашият род винаги се е грижел за него. Дойде и моят ред да организирам строежа на нещо трайно и в същото време да запазя автентичността на святото място. Радвам се, че млади хора и малки деца идват тук, за да усетят силата на вярата и историята”, сподели тя.