Всички сме нарциси, човешкият мозък автоматично поставя „азът“ пред всичко, твърдят учени, резултати от чието изследване са публикувани в списание Psychological Science.

Представете си, че водите интелигентен разговор с приятен човек, когато изведнъж неволно отвръщате глава от събеседника си само заради това, че като чели сте чули името си. Не се притеснявайте, това не е от грубост. Просто мозъкът ви машинално реагира при прозвучаване на името ви така, както и към лицето ни на обща снимка.

Способността да разделяме стимулите на отделни потоци и да избираме най-ценните от тях се нарича „ефектът на коктейла“: благодарение на този принцип двама души могат да поддържат беседа в шумен бар. Както се оказало, сред всички стимули мозъкът отдава предпочитание на нас самите.

Работната памет, наричана още кратковременна памет, е нашият път към взаимодействие със света, коментира Тобиас Енгър от катедрата по психология и невробиология в Университета Дюк, съавтор на публикацията. За да прочете това предложение, вашият мозък пази всяка дума във временното хранилище в продължение на няколко секунди, докато не достигнете до точката. Работната памет въздейства и тогава, когато е необходимо да се вземе сложно решение, претегляйки и отчитайки различните фактори. Ако вие поставяте на първо място себе си, то и решенията винаги ще накланят на ваша страна.

Тази особеност на човешката натура била използвана от изследователите в експеримента в който използвали само три цвята: син – „приятел“, зелен – „непознат“, и лилав – „аз“. На екрана на компютъра рязко се появявали  и изчезвали две точки с различни цветове, а през пет секунди светвала и единствената черна. От участниците се изисквало да отбележат светва ли черната точка на мястото на една от предшестващите и ако е така, то на коя.

Станало ясно, че хората много по-бързо отбелязват лилавата точка. Което говори за това, че работната им памет в голяма степен се фокусира на „аз“, отколкото на „приятел“ или „непознат“.

Представете си, че мислите за две неща едновременно, казва Енгър. Ако в отговор на въпроса вие системно посочвате едното от тях по-бързо, отколкото второто, то е съвършено очевидно на кого отдавате приоритет.

За да разнообразят протичането на експеримента, учените програмирали цвета „аз“ да се появява двойно по-рядко, отколкото останалите два. Независимо, че от страна на мозъка би било по-разумно акцентът да се премести върху „приятел“ и „непознат“, отговорът „аз“ все едно постъпвал по-често от останалите.