ПО-ЗДРАВИ ДНЕС - Онлайн списанието за здравословен живот

Японците не надебеляват и живеят дълго, защото се хранят диетично и по малко.

В Япония няма генетично модифицирани храни, всичко е екологично чисто.

 Според данни на Световната здравна организация японците живеят най -дълго и до дълбоки старини запазват здравето си. Те имат най-ниския процент на ракови заболявания сред развитите индустиални страни. Защо?

Докато живях сред тях, се удивлявах колко са им малки чинийките и паничките, както и хладилниците. Японките пазаруват всеки ден пресни зеленчуци, риба и  плодове, обаче в много малки количества. Вярно, продуктите там са скъпи, но пък качествени. В Япония няма генетично модифицирани храни. Всичко е екологично чисто. Фермерите култивират всяка педя земя. Оризовите полета заместват тревните ливади зад къщите, ориз се отглежда и около моловете, и край големите супермаркети в покрайнините на градовете. Японските фермери успяват да използват оскъдната обработваема площ, за да задоволят 75% от нуждите на населението в страната.

Оризът е основната храна, която придружава всяко ядене. В студентския стол го предлагат на закуска, обяд и вечеря. Яде се без каквито и да е добавки – понякога го топят в паничка със сос – с помощта на чопстикс, но никога не го заливат или разбъркват с каквото и да е. До такава степен са привързани към вкуса на собствено произведения ориз, че отказват да купуват вносния, независимо колко голяма е изгодата. Досега нито един външен производител не е успял да пробие оризовия пазар на японците. Според традицията, ако оризът е приготвен правилно, трябва да си в състояние да поемеш всяко зърно поотделно с пръчиците за хренене.

Ето, тука е една от тайните на японската диета. Колко ориз може да се поеме с две клечки? Или колко голямо парче риба, зеленчук и т.н.? Отговорът е: много малко. Японците ядат бавно и по малко. В същото време менюто е много разнообразно. Обикновено включва мариновани зеленчуци – тиква, патладжан, корени, ряпа, зеле, корнишони и какво ли не още. Как ги приготвят - не разбрах, защото си пазят тайните рецепти, ама е много вкусно. Към зеленчуците има супа – обикновено е нещо като спагети, но от брашно от различни смлени зърнени култури – ориз, ечемик или пшеница. В супата се добавят парченца месо и зеленчуци без почти никакви подправки. Соевите продукти са задължителни – особено тофу- блокчета от изцедено соево мляко, мису - ферментирала паста от соя и едамами- зелени соеви бобчета. На масата винаги има бутилка соев сос за допълнително овкусяване, както и сусамово олио.

В менюто на японците задължително присъства зеленият чай. Тук вече въображението може да се отприщи, защото стотици са видовете, сортовете и начините за приготвяне, които са вдъхновили легенди, романи, че даже и исторически събития.

Следващото блюдо е рибеното. Тъй като Япония е островна държава, рибата тук е в изобилие. Рано сутрин около 5 часа стават прочутите търгове на рибните пазари. Към 8 в супермаркета вече има прясно наловена и разфасована риба и това е, от което се прави сашими – сурова риба със специален соев сос, хрянова паста, наречена “васаби” и капки сусамово олио. Останалите добавки са според вкуса. Суровата риба се яде като сашими или без подправки върху ролки от ориз и водорасли, наречени “суши”.

Да не забравим и прочутата “темпура” – панирана риба. Това е май единственото пържено блюдо в традиционната японска кухня.

Масата за ядене е обсипана с чинийки, панички, поставки за клечки, чашки за сос, чай, саке. Всичко е толкова елегантно сервирано, че само да го гледаш и ще се заситиш. Салатата е половин нарязан домат, около който има пет вида украшения.

Порциите са много малки. Сервират  ги в миниатюрни правоъгълни или квадратни подносчета от дърво, порцелан или пласмаса, по които има много финни орнаменти  или канджи с различни пожелания. Особено популярни са дървените кутиите с 5-6 подразделения, където се подрежда обяда за тези, които предпочитат да прекарат обедната  си почивка на открито – в парка или на някоя пейка пред фирмата. Ценна семейна реликва са кутиите, украсени със златна инкрустация на фона на черен лак, особено ако идваш от старо семейство на богат феодал или шогун. Съвременните са от бамбук и радват окото с разнообразето на риба, зеленчук, ориз, водорасли, понякога десерт, изрисувани по тях.

Десертът е следващата изненада в японската диета. Два-три пъти в годината е прието да се яде “мочи’- тесто от лепкав ориз, пълнено със сладък червен боб. Японците не ядат сладки и тестени десерти. Завършват яденето с плодове, но в много малко количество. Една евтина ябълка струва $1, а цената на кило череши започва от $40 и стига до $100. Ако някой иска да яде череши на корем, за един час ще му струва $12, самоче трябва да се добере до черешовата градина, да се покатери на някое дърво и да брои внимателно минутите. Черешите никога не се мият. Обясниха ми,  че не ги пръскат и е съвършено безопасно да се ядат направо от дървото.

Тайната на японския начин на хранене е в здравословния баланс на вкусни, ниско калорични храни, сервирани  в красиви малки съдове. Тогава човек яде с очите си, наслаждавайки се на красотата на блюдата. В резултат се храниш бавно и ядеш по-малко, защото мозъкът има време да подаде сигнал, че вече си сит.