Когато става дума за живот и смърт, може да не се опитваме да осмислим рационално ситуацията, а да се доверим на това, което „ще чуем сутринта“.

За да оцелеят в тежки опасни условия, животните, включително и човекът съвсем не трябва да са гении, твърдят британски учени от Есекския университет в списание Proceedings of the Royal Society. Вместо да задействате всеки път интелекта, което изисква енергийни ресурси, достатъчно е да се вслушате в сигналите, изпращани от тялото и на първо място - от червата. Чувството на глад може да ви даде отличен съвет, отнасящ се до поведението в една или друга екстрена ситуация. И именно на такъв прост адаптивен механизъм на оцеляване се поддържа естественият подбор.

Учените построили компютърен модел на поведение на животните в условия, когато достъпът към източници на храна не може да се предвиди, защото наоколо гъмжи от хищници. Моделът показал, че животните, основаващи решенията си изключително върху енергийните си резерви, оцеляват съвсем не по зле, отколкото тези, които включват мозъка си, за да пресметнат най-добрата стратегия на поведение.

Битува изразът „гладен гняв“ – състояние, когато гладът влияе на емоциите ни и променя нашето поведение. Моделът позволява да обясним съществуването на връзка между нашите инстинкти и приеманите от нас решения: гладът работи като вид форма на паметта, говореща за това, че се намираме в ситуация на дефицит на храна.

В условията на дивата природа такава информация е извънредно важна. Тялото като чели припомня за минали подбуди и показва как да се държим по-нататък. Тази проста физиологична памет позволява на животните да избягнат инвестициите в развитие на мозъчната тъкан, което изисква крупни енергийни разходи, пояснява ръководителят на изследването Андрю Хигинсън.

Тъй като умът изисква толкова големи ресурси, естественият подбор е открил по-евтин начин, позволяващ успешното оцеляване и без големи мозъчни усилия, коментира професорът от Бристолския университет Дожн МакНамара, член а изследователския екип.