Денят на хумуса, празнуван в Израел на 13 май, се организира от Бен Ланг и Мириам Йънг в Тел Авив от четири години насам. В близкоизточните страни отдавна тачат основната му съставка – нахута, като типично ястие, съпътстващо всичките им празници.

До неотдавна у нас ценяхме нахута единствено като печена леблебия, която наричахме  страгали и с която замествахме фъстъците. Без дори да подозираме за неговите безбройни качества.

Днес той е в менюто на много домакинства – и като хумус, и като добавка за салати, и като част от яхнии и супи.

Сред ценните вещества на хумуса са манганът, борещ се със свободните радикали, както и фолиевата киселина и много протеини. Таханът, който се добавя в него, обикновено е от сусамово семе.

Жените, които наблягат на хумуса, получават с него 52% повече фибри, 13% полиненаситени мазнини и 20% по-малко захари в сравнение с противоположния пол. Говори се, че талията на консумиращите го редовно дами е с 8% по-тънка обиколката на останалите.

Заради високото съдържание на белтъчини и въглехидрати при ниско съдържание на мазнини, както и заради присъствието на минерали като магнезий, цинк, фосфор и други, нахутът е нареден сред десетте най-полезни за здравето храни.

В 100 г сварени зърна се съдържат 164 калории, 27 г въглехидрати, 9 г белтъчини, 7 г фибри и едва 2,6 г мазнини. Това количество съдържа също половината от препоръчваната дневна доза витамин В9 (фолиева киселина) и четвърт от тази на магнезий и желязо.

Заради ниския гликемичен индекс го препоръчват при балансираното хранене. Той е идеалната храна за вегетарианци и вегани, както и за хора, които спазват дългите пости. Защото не само замества месото, но и допълва диетата с боб, леща и други зърнени култури.

Редица изследвания доказват, че нахутът помага за свалянето на холестерола и кръвното налягане и предпазва от заболявания на простатата.

В древността нахутът се е използвал и като лекарство, защото се е смятало, че влияе благотворно на стомашната дейност. Хората правили от него компреси срещу възпаления, рани, срещу кожни заболявания и премахване на брадавици. Прилагали го и за подобряване на тена.

А древните египтяни и арабите го ползвали и като афродизиак.

Внимание! Нахутът има и своите вредни свойства. Той е с високо ниво на пурини - естествени съединения, чийто повишен прием е свързан с производство на пикочна киселина. Тя от своя страна е свързана с появата на подагра и отлагане на камъни в бъбреците. Преяждането с нахут може да предизвика и алергични реакции и дори т.нар. протеиново отравяне.