Думата „хепатит“ идва от гръцки език и буквално означава „възпаление на черния дроб”. Съществуват множество причини за чернодробни възпаления, например употреба на алкохол или други токсини, наличието на метаболитни и автоимунни болести или възпаления.
Вирусните инфекции са обичайните причини за възникване на хепатит. Най-опасни са хепатит В и хепатит С, които могат да станат хронични.
Повече от 500 милиона са живеещите с вируса на хепатит В и хепатит С – число, което 10 пъти надскача броя на хората, болни от СПИН по света. Хепатит В и хепатит С могат да доведат до хронично възпаление на черния дроб – хроничен хепатит.
Поради липсата на ясни симптоми мнозина не разбират, че са заразени. Хроничните хепатити В и С крият сериозни рискове от тежки усложнения: ако не бъдат третирани, те могат да доведат до цироза и рак на черния дроб. Усложненията вследствие на цирозата могат да бъдат смъртоносни, a ракът на черния дроб е почти винаги фатален. Само в Европа заболелите от хепатит В и хепатит С са над 14 милиона, като годишно 122 хиляди от тях умират.
Много от хората, заразени с хепатит В или С, не разпознават симптомите с години, тъй като черният дроб не усеща болка. Дори и при липса на симптоми, годините на хронично възпаление могат незабелязано да рушат черния дроб.
За цироза говорим в случаите, когато черният дроб е силно и необратимо увреден. Усложненията от цирозата могат да бъдат животозастрашаващи, като включват асцит, рак на черния дроб, усилено кървене, чернодробна недостатъчност и кома. Хроничните хепатити В и С са основната причина за цироза на черния дроб. Превенцията, изследванията, ранното диагностициране и достъпът до лечение могат да спасят много хора от необратимите и дълготрайни ефекти на вирусния хепатит.

Хепатит В се предава по полов и кръвен път

или чрез други телесни течности. Основните пътища за заразяване с вируса са заразените сексуални партньори и заразени майки, които при раждане предават хепатит В на своите деца. Нестерилните спринцовки, инструментите за маникюр, игли за татуиране или друг тип медицинско оборудване също са източник на вируса. Ваксината може да предпази здрав човек от заразяване с хепатит В.
През първите шест месеца след заразяването, хепатит В може да се самоизлекува, но ако това не се случи, може да се развие като хронично заболяване за цял живот. Хроничният хепатит В може да причини цироза на черния дроб, както и рак на черния дроб след десетилетия, а в някои случаи – само след 5 години.
Съществуват лечебни методи срещу хроничния хепатит В. Обикновено заболяването не може да бъде излекувано, но е възможно неговото контролиране и предпазването на черния дроб. По данни на Световната здравна организация хората, които са имали пряк контакт със заболяването са около 2 милиарда, а тези, които живеят с хроничен хепатит В - 350 милиона.

Хепатит С се предава по кръвен път

И в миналото, и сега в някои развити държави заразата се предава от заразени кръвни продукти, наркозависими, които споделят игли или друг вид медицински консумативи, както и от нестерилни медицински процедури. Въпреки че хепатит С може да се предава по полов път или от майка на дете, тези случаи са доста по-рядко срещани, в сравнение със случаите на заразяване с хепатит В.
Срещу хепатит С не съществува ваксина. Вирусът рядко се самоизлекува през първите месеци и често се превръща в хронично заболяване. В почти една трета от случаите на заболели, хроничният хепатит С може да доведе до цироза и рак на черния дроб след 20 до 30 години.
Лечението на хепатит С има странични ефекти, но болестта може да се излекува. Живеещите с хроничен хепатит С по света са до 170 милиона души.

Превенция и профилактика

Най-добрата превенция на заболяването остава навременната ваксинация срещу хепатит А и В, като всички, родени след 1992 г. са ваксинирани срещу хепатит В по задължителната ваксинационна програма на Министерство на здравеопазването. За останалите ваксинацията е силно препоръчителна, поради сравнително лесното предаване на вирусите – по фекално-орален път за хепатит А и полов и кръвен – за хепатит В.
Въпреки, че за хепатит С все още не съществува ваксина и тъй като заболяването се предава основно по кръвен път, защитата от него става чрез избягване на контакт със съмнителни кръвни продукти.