Едно от най-древните инфекциозни заболявания е болест, която може да се развие във всички органи и системи на организма, но най-често засяга дихателната система. Причинителят ѝ е идентифициран за първи път от Робърт Кох, който представя откритието си на 24.03.1882 г пред Дружеството по физиология в Берлин, за което получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1905 г.

Туберкулозни поражения на гръбначния стълб и тазобедрените стави са установени в египетските мумии, а в миналото българския народ я е наричал „жълтата гостенка”, заради най-характерните ѝ признаци - прогресивната кашлица,  отслабването и общия вид, който са придобивали болните.

Според д-р Лиляна Чунева, специалист вътрешни болести - пневмология и фтизиатрия в МК „Доверие“ туберкулозата е инфекциозното заболяване с най-голяма смъртност преди Ковид-19. Пандемията от Ковид-19 доведе до намаляване възможността за ефективна диагностика и лечение на туберкулоза. Над 1 млн. пациенти, които е трябвало да се диагностицират и лекуват, са пропуснати, поради намаления достъп до здравните служби. В някои от най-засегнатите страни броят на диагностицираните с туберкулозна инфекция е паднал на 41% от предходната година, връщайки ни в борбата с туберкулозата назад, както преди 12 години. Всичко това само по себе си, води до повишено разпространение на туберкулозна инфекция. Важно е и да се отбележи, че туберкулозно болните, които се разболеят от Ковид-19,  са с три пъти по голям риска от смъртен изход.

Източник на туберкулозна инфекция са болните хора и животни. В 90 - 99 % от случаите основният начин на заразяване е въздушно-капковия. Известно е и влиянието на околната среда като климат, хранене, условията на труд, бит и социалната среда върху съпротивителните сили на организма.

Няма строго специфични симптоми, по които категорично да се постави диагнозата туберкулоза. Диагностиката е комплексна – въз основа на клинични,  лабораторни и рентгенови данни. – споделя д-р Чунева. При туберкулозната инфекция могат да се проявят симптоми, характерни за различни други заболявания, поради което неслучайно я наричаме „великата имитаторка”. Възможно е клиничните ѝ  симптоми да са слабо изразени, да протича безсимптомно и да бъде установена случайно по време на рентгеново изследване по друг повод.

Симптомите могат да се разделят на общи - раздразнителност, безсъние, загуба на телесно тегло, изпотяване, продължителен фебрилитет, намалена работоспособност и симптоми от страна на най-често засяганата дихателна система - кашлица, бодежи в гърдите, кръвохрачене (най-честата причина, поради която пациентите търсят лекарска помощ).

Лицата с повишен риск за прогресиране на латентна инфекция в активна туберкулоза са HIV позитивни, новородени и деца под 5 г. възраст, лица, подложени на имуносупресивна терапия, лица с хронични заболявания, лица с поднормено тегло, пушачи и лица, злоупотребяващи с алкохол и наркотични вещества. Диагностицирането на латентната туберкулозна инфекция цели идентифицирането на тези лица, които следва да получат превантивно лечение или подлежат на клинично наблюдение. По този начин се намалява рискът от развитие на активна туберкулоза в бъдеще или се спомага за ранното ѝ откриване, което намалява разпространеното на туберкулозната инфекция.

Темата на Световния ден на туберкулозата 2021 г. е „Часовникът тиктака“ и изразява усещането, че светът се изчерпва в противодействията си на туберкулозата. За се предпазим е важно да спазваме рационален хигиенно-диетичен режим, което включва двигателна активност, закаляване, балансирано хранене, избягване на физическо и психическо пренапрежения, избягване на тютюнопушене и злоупотреба с алкохол и наркотични вещества. Всички хронични заболявания да бъдат под задоволителен контрол, в ремисия. Да се осъществяват профилактични прегледи и изследвания и не на последно място – ваксинация, съветва д-р Чунева.