Може да се смятаме за привърженици на здравословния начин на живот, да ходим на фитнес, да излизаме сред природата и да ядем най-правилните храни… Но когато се разболеем, често се налага да посягаме към лекарства. Без да сме наясно, че много от тях са морално остарели и не само са безполезни, но и опасни за здравето ни. Има ли такива? Да, има. Вижте ги.

Аналгин

Още през миналия век аналгинът бе изключен от списъка на лекарствата. И не само това – той бе забранен за продажба на територията на повечето европейски страни.

Метамизол натрият, който е синтезиран през 1920 година, в момента е показвал висока ефективност и неголям (в сравнение с наркотичните аналгетици) брой странични ефекти. Затова бързо завоювал световния пазар.

Половин век след това обаче, световният фармацевтичен пазар го изхвърля от списъка. Кои страни са първите?

Аналгинът бил забранен най-напред в Австралия и Великобритания - 1965 година. През 1977 година го изхвърлили от лекарствения списък в Щатите, през 1979 год – в Итaлия, през 1987 год – в Гермaния и две години по-късно – в Испaния.

Дори в превода от латински аналгин означава „отсъствие на болка“. Но след време станало ясно, че той предизвиква много странични ефекти, някои от тях твърде опасни. Най-страшните от усложнения са анафилактичният шок и агранулоцитозата (тежко нарушение на кръвообразуването).

Бисептол

Прието бисептолът да се смята за "полуантибиотик", какъвто всъщност е. Самоче „полу“ означава не безопасност, а по-скоро отсъствие на лечебен ефект. Навремето го предписвали толкова често, че болестотворните микроорганизми изработвали устойчивост към него.

Мишената на бисептола обаче не са вирусите, предизвикващи простуда, а възбудителите на цистит, простатит, остър и хроничен бронхит, отит и синузит, дизентерии и салмонелоза.

Независимо от това, че лекарите го отбягват, препаратът все още е необходим заради различни заболявания, особено когато други лекарства не могат да помогнат. Но не бива да се приема без консултация с лекар, особено при респираторни вирусни инфекции! Защото при продължителен необоснован прием бисептолът, както и другите сулфаниламиди, предизвикват сериозни алергични реакции от типа на уртикарията. В Англия например бисептол е забранено да се предписва на деца под 12 години заради възможно токсично въздействие.

Същото се отнася и до „добрите стари“ лекарства

тетрациклин и левомицетин.

Купувайки ги безконтролно за себе си на принципа „мама ме лекуваше с тях“, ние рискуваме да пострадаме от токсичното им действие и отново да нахраним добре устойчивите към лекарството бактерии.

Левомицетинът е любимият „родителски“ препарат, даван на детето ако има повръщане или диария. Но основното лечение на чревното разстройство са гладът и течностите. Затова в такива случаи е задължителна консултация с лекаря – колкото по-малко е детето, толкова по-бързо трябва да стане тя. Много важно е да не допуснете обезводняване и да изключите инфекцията.

Тетрациклин мехлем е токсичен остарял препарат, който хората често използват при конюнктивит. Забравете за него! Както и това, че с конюнктивита може да се справите сами – с безполезна чайна отвара например. Възпалението рано или късно ще премине, но последствията, като повтарящи се конюнктивити и синдром на сухото око – ще останат. Рискът става толкова по-голям, колкото по-продължително не смъкване възпалението.  

При вирусния конюнктивит е необходимо комплексно лечение – очни капки с антибактериален, противовиусен и противогъбчен ефект. А като заключителен етап – слъзно заместителна терапия. Дозата и схемата се предписват само от лекар офталмолог.

Валидол

Още един мастодонт, пристигнал до нас от бабините приказки е валидолът. По традиция се взема при лошо самочувствие и в частност при повишено кръвно и болки в сърдечната област. Повече от година кардиолозите не се уморяват да повтарят, че валидолът е плацебо. Дори в анотациите към препарата пише, че той оказва леко съдоразширяващо и сънотворно действие. И толкова. А самото „съдоразширяващо действие“ досега и не е доказано.

Корвалол

Събрат на валидола е корвалолът. Историята тук се повтаря. С изключение на това, че за разлика от валидола, в който освен ментол, няма нищо друго, в състава на корвалола влизат екстракт от валериан и сънотворното фенобарбитал.

Компонентите, помагащи на сърцето да работи, ги няма нито във валидола, нито в корвалола. Възприемайки тези средства като предназначени за сърце, ние губим ценни минути. По-надеждно е да повикате спешна помощ или да вземете истински препарат за сърце.

Какви са страничните ефекти на препаратите със стара слава, от които трябва да се пазим? И с какво да ги заменим?

Аналгинът – уврежда лигавицата на стомаха, бъбреците и черния дроб, причинява алергия и нарушава процеса на кръвообразуване. Може да бъде заменен с обезболяващи от групата на нестероидните противовъзпалителни средства. А за смъкване на температурата приемайте парацетамол.

Бисептолът – предизвиква алергичен обрив. Може да бъде заменен с антибиотик, въздействащ на конкретната група бактерии. Но в консултация с лекар.

Тетрациклин мехлем –  предизвиква сърбеж, зачервяване, отоци. Вместо него може да ползвате капки за очи с антибактериално действие.

Левомицетин – честото му използване може да потисне кръвообразуването. Може успешно да бъде заменен с антибактериални препарати от последно поколение.