Учени от университета Дюк в Северна Каролина проведоха интересен експеримент. Те сравнили такива показатели като ходене и умствени способности при няколкостотин души. Разликата в коефициента за интелигентност на тези, които вървят бързо и тези, които вървят бавно била 16 точки.

Линия Расмусен, ръководител на екипа, провели експеримента, вярва, че умствените способности, физическите показатели и здравето са свързани основно с генетични фактори.

Какви показатели били оценявани:

Сила на ръкостискане;

Координация ръка-око;

Максималната скорост, която човек може да развие при ходене;

По-мащабно проучване е проведено от новозеландски учени. Те наблюдавали хора от 3 до 45 години, оценявайки умствените им способности (включително скоростта на ходене) и физическите показатели. И тук резултатите били недвусмислени. По-бавно ходещите хора имали по-малък мозък и мозъчната им кора била по-тънка. Освен това външният им вид бил оценен като по-стар в сравнение с участниците, които имали високо темпо на ходене.

Учените обаче все още не могат да кажат дали това е следствие от начина на живот, или начинът на живот е следствие от определена генетична предразположеност.