Една от причините за самоубийствата може да е в излишъкът на глутаминова киселина в мозъка, установиха учени от Мичиганския университет. А както знаем, самоубийствата са сред десетте най-разпространени причини за смърт.
Глутаминовата киселина е аминокиселина, благдарение на която става връзка между нервните клетки. В продължение на 40 години учените смятали, че суицидното поведение е свързано с друго вещество – серотонина. Новите данни обаче свидетелстват за неоспоримата роля на глутаминовата киселина в такива прояви.
В изследването на учените участвали 100 души, на които измервали глутаминовата киселина, чиято активност се определяла по концентрацията на хинолиновата киселина в гръбначно-мозъчната течност. Две трети от участниците в изследването били приети в болница след опити за самоубийство, останалите били здрави.
Изводът на учените бил, че нивото на хинолиновата киселина, т.е. и на активността на глутаматните импулси, е пряко свързано с опитите за самоубийства. Нивото на тази киселина у самоубийците било два пъти над нормата.
Същите пациенти били изследвани отново след половин година. При някои от тях мисълта за самоубийство била изчезнала, благодарение на намаленото количество хинолинова киселина и съответно на глутамат в мозъка им.
Повишеното съдържание на хинолинова киселина води до възпаляване на мозъчната тъкан, което е основен фактор при самоубийствата. Учените твърдят, че ако психиатрите разполагат с ефективни блокатори на глутамина или рецепторите му, могат да спасят хиляди хора, посегнали на живота си.
Причините, водещи до самоубийствато могат да са различни - стресът в мегаполисите, безработицата, несигурността, сривът в обмяната на веществета, влиянието на цифровите технологии, които увеличават разделението между хората и водят до отчужденост...
Като производно на глутамата натриевият глутамат също може да доведе до самоубийство, сигурни са вече учените.
Веществото има характерен месен вкус и затова производителите го използват при правенето на колбаси, кренвирши, наденици, кърначета, кайми, сосове, полуфабрикати и още цял списък с хранителни продукти. 
Откриете ли натриев глутамат на етикета на продукта, по-добре не го купувайте, предупреждават учените. Напълно е възможно хранителната добавка в него да ви причини депресия. Добавката е обозначена на етикетите с Е621. В много страни тя е забранена заради доказаните канцерогенни свойства.
Връзката между депресията и някои храни също е доказана отдавна. Не бива да прекалявате с червеното месо и мазните сандвичи от веригите за бързо хранене, предупреждават експертите. Защото стомахът не преработва напълно храната, в червата започва отделянето на токсични вещества с белтъчна природа, които навлизат в кръвта и потискат нервната система. Това води до повишена уморяемост, раздразнителност и депресивни състояния.
Сладкишите пък изтощават нервната система, тъй като т.н. бързи въглехидрати се усвояват почти веднага и повишават нивото на кръвната захар. Това временно повдига настроението и предизвиква прилив на енергия. Но само след два-три часа нивото на захарта рязко пада и заедно с нея спадат и настроението, и енергията. После човек отново посяга към слядкото и цикълът се завърта... И ако сладкишите съдържат голямо количество мазнини, това влияе на мозъка като наркотик!
Установено е, че освен захарта и солта, и мазнините стимулират мозъка, успокояват и смъкват стреса. Но предизвикват зависимост.
Любителите на фаст фуда станали обект на шестгодишен експеримент на канадски и испански учени. Дванайсетте хиляди участници не пиели алкохол, не пушели и по време на експеримента не били подлагани на стрес. През шестте години 657 от тях преживели неколкократно тежки депресии. Причината за тези състояния е във бързите храни, които съдържат излишък от мазнини, е изводът на учените. Такива храни нарушават обменните процеси в организма и провокират негативни промени в централната нервна система, което може да доведе и до самоубийство.
Един от обвиняемите за все по-големия брой самоубийства посвета и в страната ни, е и натриевият глутамат, категорични са специалистите. Както вече писахме, Е621 е причината и за т.нар. синдром на китайския ресторант.
Японският учен Икеда Кумикае извлече глутаминовата киселина от особен вид водорасли и така човечеството позна петия вкус – умами, което в превод от японски означава „вкусен”.  В началото на ХХ век Япония започна производството на натриеви глутамат, който днес „се е настанил удобно” в хранителната индустрия в цял свят. Има го във всеки вид фаст-фуд, в полуфабрикатите, чипсовете, сухарите, кубчетата бульон, готовите сосове, супи и сухи подправки.
Е621 се съдържа във всички видове промишлено произведени храни.
Сред тях са пармезанът, соевият сос, шунката, беконът, сирената ементал и чедър, консервите с царевица и зелен грах, всички видове салами, наденици, луканки, прошуто, сосове, млечни изделия, продуктите на „Нестле” и нескафето.
Учените не престават да алармират за опасностите, произтичащи от употребата на натриев глутамат. Той предизвиква не само „синдрома на китайския ресторант”, причиняващ главоболие, мускулна слабост, горещина и сърцебиене. Последствията могат да са и увреждане на мозъчните клетки, което да доведе до Алцхаймер; патологични промени в очната роговица; наркотична зависимост и преяждане.
В книгата си „Заговорът на хранителните монополисти: бавната отрова” Хил Търнър заклеймява производителите на такива храни, които не само ни тровят, но и ни превръщат в убийци и самоубийци.