ПО-ЗДРАВИ ДНЕС - Онлайн списанието за здравословен живот

При половината от случаите лекарите назначават на пациентите безполезни препарати, разчитайки, че ще заработи плацебо ефектът. На какво е основан този ефект и защо фалшивите лекарства често работят по-добре от истинските?

Доверчивият мистър Райт

В средата на миналия век в САЩ нашумяла историята на някой си мистър Райт, умиращ от лимфосарком. На нещастника му оставало да живее не повече от две седмици, когато той случайно научил за разработката на лекарство-чудо против този тип рак.

Окрилен от надеждата, мистър Райт придумал своя лекуващ лекар Филип Уест да го включи в експерименталната група за тестване на препарата. Само след първата инжекция Рай стремително започнал да се поправя и след кратко време го изписали от болницата.

За съжаление обаче, тази история не завършва с хепи енд. Защото Райд прочел във вестника, че лекарството, което толкова му помогнало, в следващите изпитания се показало като абсолютно неефикасно. И болестта на Райт тутакси се върнала.

Тогава находчивият д-р Уест предложил на своя пациент да изпробва усъвършенствания вариант на препарата, който „със сигурност ще му помогне“. Разбира се, лекарят откровено блъфирал – в спринцовката имало обикновена дестилирана вода. Но това сработило!

Щастието на Райд обаче не продължило дълго. Любознателният пациент прочел поредната разобличителна статия за препарата-чудо. И само след няколко дни починал.

Тази история нагледно показва как работи плацебото. То не лекува самото заболяване, не може да убие раковите клетки, да заздрави счупените кости или да „задвижи“ спрялото сърце. Затова пък дава надежда за излекуване. Образно казано, изцелява душата на пострадалия. И както казвал Хипократ: мощният дух спасява отслабналото тяло.

Получи своето чудо

За пръв път споменават плацебото като медицински термин  в речници от 18 век. От латински тази дума се превежда като „харесано“ и дълго време се е използвало като синоним на думата „ласкател“. Лекарите от това време съзнателно предписвали плацебо за заблуда на пациентите.

И къде биха могли да се дянат? На практика нямало нищо, с което да лекуват пациентите, а плацебото в крайна сметка се случвало и да помага! Френският философ от епохата на Възраждането Мишел дьо Монтен описал случай на ипохондрик, който бил излекуван с помощта на чудодейна клизма с „тайна съставка“, която всъщност не съдържала никаква „съставка“.

Монтен прави извода, че на пациента понякога е нужна само една проява на внимание от страна на медицината, за да се почувства по-добре. А вярата в чудото върши всичко останало.

По-късно за това описал и основоположникът на плацебо-движението анестезиологът Хенри Бичър от Масачузетската болница. По време на Втората световна война той се сблъскал с удивителни прояви на мъжество на ранени войници. Когато по време на операции морфинът свършвал, Бичър бил принуден да дава като мощно обезболяващо обикновен физиологичен разтвор.

Как мислите?  Пациентът не разпознавал подмяната и операцията приключвала успешно. Бичър се увлякъл от темата и през 1955 година публикувал научна статия „Могъщото плацебо“, в която предложил всички нови лекарства да се сравняват по ефективност с плацебото.

Днес тази практика е утвърдена на законодателно ниво.

Моят отровен другар

От края на 18 век до средата на ХХ век в Англия била суперпопулярна обезболяващата мас „Приятел на бедняка“. Рецептата за нея не се оповестявала до последно. И днес е ясно защо – оказало се, че 95% от мехлемът се състои от мазнини и восък, а само 5% от отровни оловни соли и живак.

Наивно. Супер!

Бичър бил убеден, че истината за плацебото е в това, че човек живее в щастливо неведение за истинския състав на лекарството. Много години след това изследователите открили, че той се е лъгал.

„Вълшебната таблетка“ си остава ефективна дори и когато пациентът е осведомен, че тя не съдържа активни съставки. За това е необходима единствено да убедиш човека, че „залъгалката“ вече е помогнала на много пациенти със същото заболяване.

От това доколко убедителен ще е докторът, зависи настройката на пациента и въздействието на плацебото. Затова съвременните стандарти на клиничните изпитания са по-строги – нито участниците в изпитанията, нито провеждащите експеримента не бива да знаят какво точно тестват – плацебо или реалното лекарство. И се оказало, че при такива условия да пробиеш със залъгалката е много просто.

Дори авторитетните лекарства се оказали на границата на фиаското!

Всичко е от главата!

Най-ефективно е плацебото при „лечение“ на неврози, депресия, безсъние. Добре приемат лечението и други заболявания с изразен емоционален елемент. Показателен пример на „лечение без лечение“ на язвен колит е на професора от Харвардския университет Тед Капчук. Той предписвал на пациентите си таблетки с името „плацебо“. Но дълбокомислено добавял, че те помагат на много болни! Само след 3 седмици 60% от получилите лъжливото лекарство отбелязвали значителен прогрес.  

Плацебото работи отлично и в стоматологията. Учени от университета Сан Франциско поставяли на пациентите си инжекции с плацебо при вадене на зъби, като ги уверявали, че това е силно обезболяващо. То действало! Като болката се притъпявала и от субективна и от обективна гледна точка. Учените обясняват, че това се случва за сметка на активацията на опиоидните рецептори, тоест вътрешната система за обезболяване на човека.

За да докажат тезата си, учените въвеждали в пациентите препарат - опиоиден рецепторен антагонист – и  магията се разбулвала. Следващите изследвания с използването на позитронна емисионна томография потвърдили версията, че при лечението с плацебо изработването на хормони се увеличава, което е и основната причина за промяна на възприятието за болка и облекчаване на стреса.

Класическата „седморка“ от психосоматични заболявания, при които плацебото може да е ефективно са: бронхиална астма, колит, невродермит, хипертензия, ревматоиден артрит, язва на стомаха и на дванадесетопръстника.

Никак не е трудно да ме измамиш…

Плацебото помага примерно на 35% от пациентите. Обикновено това са емоционално възприемчиви, искрени, открити и… склонни към развитие на психосоматични заболявания  хора. У тях е изявена особена активност на невромедиаторите, играещи важна роля в обезболяването, смъкването на стреса и получаване на положителни емоции. Наблюденията на учени от Харвардското медицинско училище сочат, че високата чувствителност към самовнушение има наследствена природа.

От какво се прави плацебото:

От хляб – през XVIII век;

От захар – през XIX век;

От лактоза, глюкоза и целулоза – през ХХ век.

Любопитен факт открили учени от Мичиганския университет, които изследвали влиянието на антидепресантите – фалшиви, а след това и реални. При плацебо-отзивчивите пациенти реакцията към истинското лечение била по-изразена, отколкото при останалите, по-трудно внушаеми участници. Учените го обяснили с факта, че лекарството засилва естествената изработка на обезболяващи.

Допълнителният механизъм, обезпечаващ ефективността на плацебото е обучението. В редица случаи „лечението без лечение“ се провежда не веднага, а след използването на реален лекарствен препарат. В резултат при човек се развива условен рефлекс. Стига му да види таблетката или спринцовката, и в организма му се задвижват определени биохимични процеси. И ако в даден момент заменят лекарството с фалшификат, тялото ще предостави заучената реакция за изчезване на болката. Тоест – за ефекта плацебо е необходима не само вяра в силата на лечение, но и поддържащ тази вяра личен опит.

Правила на играта

Плацебо ефектът е игра с подсъзнанието на човека. И като всяка игра, тя си има свои правила. Колкото по-внушително изглежда таблетката, толкова повече доверие предизвиква. С особен авторитет се ползват големите светли хапчета от „известни производители“.

Рядкостта и труднодостъпността са още един плюс към достойнствата на препарата. Важна е и неговата цена.

Скъпото лекарство се струва на хората по-надеждно и перспективно. Дори и най-ярката таблетка с размер на длан и цена на личен самолет не дава на пациента такава надежда, както инжекцията и още повече операцията. Използването на медицински инструментариум се асоциира със сериозност на лекарските намерения и нарастващи шансове за успех на лечението. Скалпелът на хирурга обаче придобива истинският плацебо ефект само след правилно подбрани напътствени думи.

Тъмната страна на плацебото

Ефектът на „нищото“ може д заработи и в обратна посока. Оказва се, че ако дадете на впечатлителния пациент плацебо и го убедите, че ще му стане лошо, негативните ефекти наистина ще се появят.

Учените наричат този ефект ноцебо – от латинската дума „вреди“. Като характерен пример се цитира изследване, в което се изучавала връзката между използването на мобилен телефон и главоболие. Някои участници в експеримента се оплаквали от болка дори и когато вместо реален телефон има давали фалшив.