В последните години той най-после получи признанието за най-полезната билка.

Заради богатото съдържание на флавониди мурсалският чай е чудесен антиоксидант, той смъква кръвното и понижава риска от инфаркт и инсулт, като същевременно действа тонизиращо, укрепващо и антианемично. Редовното пиене на мурсалски чай ограничава развитието на ракови клетки, предпазва от появата на атеросклероза. Съдържа още танини и етерични масла.

Открай време е използван за лечение на болести на дихателната система - кашлици, бронхити, както и на отделителната система - особено ефективен е за лечение на пикочно-проводните канали и на простатитите. Мурсалският чай се препоръчва от лекарите като много успешно средство за лечение на чернодробни и бъбречни заболявания. Чаят е богат на желязо, мед, кобалт, цинк, калий, магнезий, натрий и др. Затова са го пиели и космонавтите по време на подготовката за полет.

След дългогодишни изследвания учените установили, че хората, които редовно пият този чай, почти не страдат от бъбречни заболявания. А местните отдавна са го обявили за "българската виагра".

Името на растението идва от местността Мурсалица край родопското село Мугла, където расте от незапомнени времена. Хората тук са свикнали с помощта на чая да побеждават и настинки, и по-големи болести. С чай посрещат и гостите си, и твърдят, че това е знак за благопожелание.

Беритбата на мурсалски чай се прави в края на юли и началото на август. И християни, и мюсюлмани имат своите ритуали, свързани с това събитие. Защото лечебната сила на чая се тачела открай време еднакво от всички. Специалистите оценяват качествата на билката едва през 70-те години на миналия век и тогава привилегията да ползват целебната й сила си присвояват властимащите. По време на беритбата пристигал хеликоптер на УБО, който прибирал реколтата и чаят се ползвал само от членовете на ЦК на БКП. Тази привилегия била свалена единствено за примата на българската естрада Лили Иванова, която рекламирала чудодейните качества на билката.

След промените пада забраната за беритба на чая и безконтролният достъп само за 6 години унищожава ценните плантации. През 1996 г. отново е поставена забрана срещу свободното бране.

Сега от осемте находища на чай са останали само две – над Триград и над село Мугла, където находището е с размери 3,5 на 3,5 километра.

В последните години се правят опити за засаждане и изкуствено отглеждане на мурсалски чай по тези места. Но според местните хора естествено появилото се растение е много по-лековито. Истинският чай се разпознавал по това, че класовете му са малки, расте на туфи, върху плитка почва на карстов терен и основната скала задължително трябва да е от варовик. Докато изкуствено отглежданият му събрат е с двойно и тройно по-дълги класове, а вкусът и целебните му качества – доста по-различни.

 

Как се прави мурсалски чай

                                                                            

За 1 литър чай се ползват 3 класчета. Слагат се в порцеланов съд с похлупак и се заливат с 250 мл вряла вода. Оставя се да изстине почти до стайна температура (30 минути). Така приготвената запарка се разлива по порцелановите чаши и се разрежда с гореща вода (спомнете си руските самовари с вряла вода и как запарката стои в малко порцеланово чайниче на комина на самовара). Не се подслажда. Може да се пие и разреден със студена вода - като тонизираща напитка или дори с газирана вода.