Вече се знае какво може да „излекува“ самотата – откритието е на американски учени от Калифорнийския университет в Сан Диего.

Учените провели анализ на данни, отнасящи се до 340 мъже и жени на възраст между 27 и 101 години. Всички участници в изследването били физически и психически здрави - дори и най-възрастните от тях не живеели в старчески домове и нямали нужда от постоянна помощ от други хора.

Участниците преминали всестранни психологични тествания за изразяване на чувството за самота и социална изолация, както и за „нивото им на мъдрост“. Под мъдрост учените разбирали такива личностни черти, като способност за самоанализ, регулиране на собствените емоции, съпричастност, съпреживяване, приемане на живота такъв, какъвто е.

Оказало се, че чувството за самота е много по-разпространено, отколкото учените очаквали.

Три четвърти от участниците в изследването изпитвали умерено или силно чувство на самота и то независимо от външните обстоятелства в живота им. Това е достойно за внимание, тъй като участниците не се намирали в зоната на високия риск от самота. Те били съвсем обикновени хора, отбелязва ръководителят на изследователския екип Дилип Джесте, професор по психиатрия и невробиология. 

Джесте и екипът му установили, че и при мъжете, и при жените пиковете на самота достигат три възрастови периода в живота: с приближаване на 30 години, около 55-те и към 90-те. Това чувство повишава риска от психични и когнитивни нарушения, развитие на различни зависимости, влошаване на физическото здраве, пояснява ученият.

Самотата обаче има мощна „потивоотрова“ и това е мъдростта. Колкото е по-мъзър човек, толкова повече спокойствие и здрав смисъл притежава той и толкова по-малко самотен се чувства, установили учените.

Засега имаме повече въпроси, отколкото отговори, но получените от нас данни говорят за това, че самотата е нещо съвършено различно от социалната изолация. Човек може да е съвършено сам и да не се чувства самотен. Той може да се намира сред тълпа хора и да умира от самота. Необходимо е да разберем как може да помогнем на хората да станат по-мъдри. По-мъдрото общество ще се състои от по-щастливи, по-свързани един с друг и по-малко самотни хора, категоричен е Джесте.

Резултатите от изследването са публикувани в списание International Psychogeriatrics.