Животът е белтъчини и вода. Това се знае от всеки, но често забравяме, че белтъчините са вериги от аминокиселини, които трябва да бъдат в абсолютен синхрон, за да функционира безотказно нашето тяло. Ако една от тях липсва, останалите работят на забавени обороти. Белтъчините биват наситени, които съдържат всички есенциални аминокиселини и ненаситени, при които липсват една или повече от есенциалните аминокиселини. Първите се съдържат в месото, яйцата, рибата, млякото и млечните продукти, вторите – в ядките, варивата, зърнените храни и в някои зеленчуци.

Тялото се нуждае от белтъчини всеки ден, но това не означава, че трябва да ядем месо и риба ежедневно. Достатъчно е да знаем как да комбинираме растителните храни така, че да си набавим необходимите наситени белтъчини без да натоварваме черния дроб и бъбреците с по-тежко смилаемите месни протеини. Сред растителните храни шампиони в това отношение са семената на киноа и соевите бобчета. По отношение на качество и количество протеин, киноа е за предпочитане пред останалите зърнени храни. Соевият протеин е подобен на този от животински произход, обаче без мазнините на пържолите.

На човек му трябват 20 аминикиселини, 11 от които организмът си произвежда сам, а останалите трябва да дойдат отвън с храната. Смесването на определени растителни храни по начин, който да осигурява всички есенциални аминокиселини, се нарича complementary combinations. Трябва обаче да знаем не само кои зеленчуци съдържат протеин, но и какъв вид аминикиселини могат да се извлекат.

Ето някои примери на добра комбинация:

Червен боб с ориз, фъстъчено или соево масло с пълнозърнест хляб, нахут със сусам, черен боб с царевичен хляб, супа от леща с кротони, бобена яхния, зелен боб с кафяв ориз и фъстъци, спагети с настърган пармезан, кисело мляко с ядки и много още.