Китайски животновъд е хоспитализиран с бубонна чума след пътуване до центъра на епидемията в монголския град Баян Нур, съобщава вестник Xinjinbao. Там е обявено трето ниво на епидемиологично предупреждение, а  жителите се съветват да не ловуват диви животни и ако подозират за заболяване, незабавно да информират оторизираните отдели.

Преди инцидента в Китай двама жители на Монголия се разболяли от бубонна чума. Властите на републиката заявиха, че незабавно са предприели необходимите мерки и няма причина за безпокойство в съседната република Алтай.

Бубонната чума се разпространява чрез бълхи, паразитиращи върху мармоти, които жителите на Южен Сибир, Монголия и Китай, въпреки забраните, ядат. Можете да се разболеете след ухапване от болен гризач. В редки случаи може да се заразите при дисекция на трупове. Болестта обаче става заразна, когато преминава в белодробна форма и се предава вече чрез въздушни капчици.

Чумата е известна от древни времена. Това потенциално фатално заболяване, разпространяващо се много бързо сред хората, отнело живота на повече от двеста милиона души.

По време на третата пандемията през 1894 г. в Хонг Конг, френският бактериолог Александър Йерсен идентифицирал патогена - бактерия, наречена по-късно Йерсиния Пестис.

При заразяване, чрез ухапване от бълха, първата реакция на организма е образуване на пъпка. Това е т. нар. кожна форма на чумата. Ако не се развие по-нататък, тя преминава без лечение. В 9% от случаите обаче тя се развива в следващата форма – бубонната чума.

При бубонната форма чумната бактерия преодолява защитата на кожата и стига до лимфните възли. Там тя се размножава и ги възпалява, те се подуват и срастват в характерни пакети – бубони.

Без лечение смъртността от бубонната чума е около 90% (това е и причината тя да е споменавана като страшната чума от легендите – след нея остават 10% оцелели, които разказвали). При навременно, категорично антибиотично лечение прогнозата на заболяването е добра.