По време на бягане хората нямат световъртеж и не се появяват проблеми с равновесието. В същото време планинарите страдат от силен световъртеж при резки спускания и изкачвания. На какво се дължи това?

Екип учени от университета в Бордо и колегите им от университета Людвиг-Максимилиан разгадали тайната и тя е в мъхестите (сензорни) клетки във вътрешното ухо, пише Zee News.

Вестибуларният апарат контролира всяко движение. Клетките на гръбначния мозък с помощта на специални неврони предават импулса във вестибуларния апарат, предупреждавайки го за предстоящото движение. По този начин бягащият човек несъзнателно се приспособява към изменящото се положение в пространството, обясняват учените.

Новото изследване показало, че невроните на гръбначния мозък, отговарящи за двигателната активност, са способни също да променят чувствителността на мъхестите клетки и това им позволява да реагират адекватно на широк диапазон на постъпващите сигнали.

Досега учените не са определяли с точност всички участващи в двигателния акт, тъй като нашият вестибуларен апарат реагира незабавно на всяко изменение на позата или положението на главата.

Съдейки по всичко, мъхестите клетки улавят движението на течността в полукръглите канали на вътрешното ухо и ни позволяват да съхраняваме равновесие без съзнателни усилия. В бъдеще учените се надяват да изяснят дали всички мъхести клетки на вътрешното ухо реагират на стимулите, постъпващи в гръбначния мозък.