Ако на всеки пет минути заменяте обикновеното дишане с дълбоко, ще осигурите нормална работа на белите си дробове. Това гарантират американски учени от Калифорнийския и от Стандфордския университети.

Учените открили, че в главния мозък има две групи неврони, отговарящи за превръщането на обикновеното дишане в дълбоко. Експертите, чиято работа е публикувана в списание Nature смятат, че това откритие с времето ще помогне в лечението на пациентите, които не могат самостоятелно да дишат, както и на тези, които имат учестено дишане.

Рефлекторните дълбоки вдишвания са жизнено важни за нормалното функциониране на белите дробове. Благодарение на тях в организма се извършва нормален газообмен – кислородът постъпва в кръвта, а въглеродният двуокис напуска. Ако човек примерно на всеки пет минути, тоест 12 пъти в час, не прави вдишване, което е двойно по-дълбоко по обем от обичайното, алвеолите се свиват и функцията на белите дробове постепенно намалява.

За да изяснят как точно главният мозък регулира този процес, специалистите проучили над 19 хиляди сценария на работа на генните клетки в мозъка на мишките. Те успели да открият, че в мозъчния ствол има струпване от 200 неврони, които отделят два вида химични вещества – невропептиди. Тези вещества въздействат на друг клъстер от 200 неврони, разположени в дихателния център на мозъка. Нервните клетки на свой ред стимулират активността на дихателните мускули, предизвиквайки като резултат не обикновено вдишване, а дълбоко.

Когато учените блокирали отделяне на един от невропептидите, мишките започвали да вдишват не както обикновено по 40 пъти в час, а два пъти по-често. „Изключването“ и на двата невропептида водило до това, че животните напълно прекратили да дишат дълбоко.

За пръв път виждам толкова сложен и важен за оцеляването на организма процес да се обезпечава от такъв неголям брой неврони, отбелязва невробиологът Джак Фелдман от изследователския екип. Неговият съавтор биохимикът Марк Краснов смята, че получените данни позволяват по нов начин да погледнем на работата на дихателния център в мозъка: той не само регулира честотата на вдишванията и издишванията, но определя и типът дишане. Това се случва благодарение на превключването между неголемите клъстери неврони от различен вид. Един отговаря за обикновени вдишвания и издишвания, друг – за дълбоките вдишвания, а трети – възможно е – за прозявката, смъркането, кашлицата, и може би дори за смеха и плача, казва ученият.

Експертите се надяват в бъдеще да бъдат разработени препарати, способни да действат на биологичните механизми, регулиращи дълбокото вдишване. По този начин ще стане възможно да се помага на пациентите с нарушена функция на белите дробове, които по едни или други причини не са способни самостоятелно да дишат дълбоко.