Неравномерното темпо в някои от знаменитите произведения на Лудвиг ван Бетовен се обясняват със сърдечна аритмия, от която често е страдал композиторът, твърдят американски изследователи в текст, публикуван в списание Perspectives in Biology and Medicine.

Аритмията е група широко разпространени заболявания на сърдечно-съдовата система, характеризираща се с изменение честотата или регулярността в сърцебиенето.

Американските изследователи, в екипа на които влизали кардиолози, медицински историци и музиковеди изучили ритмичните образи на някои от Бетовеновите произведения и стигнали до извода, че те отразяват прекъсвания на сърдечния ритъм на автора. Става дума конкретно за една прекрасна част – Каватина, от Струнния квартет №13 в си бемол мажор опус 130, за която самият Бетовен писал, че го кара да ридае. По средата на произведението музикалният ритъм внезапно се сменя, става неравен, което предизвиква у слушателите тежки емоции – мрачни предчувствия, дезориентация и дори усещане на задушаване, отбелязват изследователите.

В авторските ремарки към текста на музикалната пиеса тази част е отбелязана с определението „beklemmt“, което в превод от немски означава „стегнато, напрегнато“. А чувството за натиск в гърдите е едно от характерните усещания, съпровождащи сърдечната аритмия. Аритмичният характер на въпросната част в квартета не предизвиква съмнения, категорични са изследователите. Подобни откъси те открили и в други произведения на Бетовен, като Соната за пиано №31 (As-dur) опус 110 и Соната за пиано №26 в ми бемол мажор, опус 81а, Прощална.

Музиката на Бетовен е сърдечна и в прекия, и в преносен смисъл, отбелязва проф. по медицина Джоел Хауел от Мичиганския университет. Когато заради заболяване сърцето ни работи с прекъсвания, това се случва по определен начин. Струва ни се, че в музиката отделихме тези специфични аритмични участъци, добавя изследователят.

Кардиологът Закари Голдбъргър пък сравнява тези участъци с „музикална електрокардиограма“. Известно е, че Бетовен е имал сериозни проблеми със здравето – съвременните изследователи подозират, че е боледувал от синдром на възпаленото черво, хронично заболяване на костите, заболявания на черния дроб и бъбреците, както и алкохолизъм. Но нито една от тези диагнози днес не може да бъде потвърдена напълно.

Единственото точно диагностицирано разстройство у композитора била глухотата. Както предполагат Хауел, Голдбъргър и останалите от екипа, глухотата е могла да обостри другите чувства у Бетовен така, че да го направи по-възприемчив към нарушенията в сърдечния ритъм. Което и отразявал в музиката си.

Днес съществуват много видове лечение на аритмията и другите сърдечно-съдови заболявания. Но най-ефикасна си остава профилактиката, подчертават учените.