„Сърце и Мозък“ Бургас и Плевен и Българският Кардиологичен Институт (БКИ: 7 болници и 15 медицински центъра) се утвърдиха като национални лидери по качество в медицината и като източник на полезна медицинска и здравна информация в България и зад граница. В очакване на Великденските празници д-р Лидия Стефанова споделя полезни съвета с нашите читатели и милионите пациенти на БКИ.

Преди дни световните медии разпространиха препоръките на рекордьора на Гинес за практикуващ медик – д-р Хауърд Тъкър, 100-годишния все още много активен американски невролог, започнал своята медицинска практика през 1947 г. През 1922 г., когато той е роден, продължителността на живота в САЩ е била 58 г. за мъжете и 61 г. за жените. Днес при 19% от БВП за здравеопазване тя е 73 г. за мъжете и 79 г. за жените. В България при 7% от БВП за здравеопазване продължителността е 70 г. за мъжете и 77 г. за жените (по данни на Европейската комисия за 2020 г.,  българските жени са имали най-кратката очаквана продължителност на живота сред жените в ЕС). За сравнение, във Франция, световния лидер, при 12% от БВП за здравеопазване продължителността на живота е 79 г. за мъжете и 85 г. за жените. Лесно се вижда, че отделянето на голям финансов ресурс за здравеопазване има огромен принос за продължителността на живота, но също става ясно и е доказано, че не само парите и обществените фондове диктуват резултатите. Същото е вярно и за нивото на индекса на щастието, където много други фактори като лесен достъп до адекватна медицинска помощ, чиста природна среда, здравословно хранене и относителна близост в доходите на отделните домакинства в общността играят важна роля.

            За щастливо дълголетие поддържането на здравословен начин на живот включва редовно провеждане на множество профилактични прегледи и неотложни леки и по-сериозни, по възможност щадящи, интервенции след компетентни консултации с лекар специалист и съвременна диагностика. Менталното здраве също е от решаващо значение и затова физическите и умствени активности трябва да се дозират правилно и всекидневно. За да сме щастливи и дълголетни, не трябва да допускаме да живеем с продължителна физическа и психична болка!

            Българският народ генетично е дълголетен и ако се справим с рекордната детска смъртност, ще започнем да преодоляваме демографската криза. Затова с помощта на нашите екипи –  разбира се при разнообразие на мнения – накратко подредих няколко приоритета за здравословния начин на живот и постигане на дълголетие:

1)    Никакво пушене: чистият въздух е от огромна полза за нашето здраве, а пушенето на тютюн във всички форми и разновидности е доказан рисков фактор за развитието на редица онкологични, пулмонални и респираторни заболявания, както и инсулт, периферна и/или коронарна артериална болест и други сърдечносъдови заболявания.

2)    Всекидневно движение: 15-20 минути разходка на чист въздух всеки ден може да намали с 25% риска от преждевременна смърт, разбира се повече движение без да се прекалява ще е още по-добре особено докато слушате любимата си музика или разговаряте с приятел.

3)    Забравете пълното пенсиониране: намерете професионално занимание или хоби, което страстно да ви държи активни според професията, интересите и възможностите ви. Д-р Тъкър от Кливланд, щата Охайо, на 100 години, все още работи с пациенти и през целия период на пандемията е преглеждал по 5-6 дни в седмицата. Сега дори обучава специализанти. Медицината е изключително приложна професия, затова ние в БКИ насърчаваме и подпомагаме с всички сили опитни колеги лекари и медицински сестри, в пенсионна възраст, да пътуват по два дни в седмицата до малки и отдалечени населени места, за да преглеждат пациенти, които нямат редовен достъп до специалисти или  доболнична помощ. Пълното професионално деактивиране – доказано – води до ментален упадък и бърза загуба на желание за живот.

4)    Всичко умерено: трябва да се стремим да живеем пълноценен живот на всяка възраст, хранейки се здравословно, а за това се изписа много през последните години. Единствената разнопосочност на мненията в екипите на БКИ е „Къде е мярката на умереност?“ – една или две чаши вино, а може ли три с агнешкото на Великден в семейния уют? Или колко много други приятни неща в правилната доза можем да си позволим без да прекаляваме? Изключенията по празниците също трябва да се дозират и да останат наистина изключения. Особено важно е положителното и насърчително отношение без негативизъм, злоба или завист – в семейството, в квартала и на работното място.

5)    Намиране на разбиране, получаване на признание и уважение: това са най-важните фактори, за да се чувстваме щастливи. Във всяко общуване те носят щастие – търсете ги за себе си и предавайте нататък. Любовният трепет е незаменим фактор за дълголетие. Приятелството и интимността трябва да се поддържат – те не са нещо абстрактно или дадено веднъж завинаги, даже и когато са скрепени с брачен договор. Процъфтяването на социалните медии е доказателство за масово търсене на щастие, но дигиталното общуване често изкривява реалността. Например, не се лекувайте по съвети от реклами и „свободно споделяне“ – изобилието от медицинска дезинформация е голяма заплаха. Може, разбира се, да обсъдите със своя лекар прочетеното и да последвате неговия професионален съвет. Приемайте лекарствата, предписани по рецепта, при точно спазване на назначения от вашия лекар режим и не се подвеждайте да купувате скъпи, често безполезни, хранителни добавки.                                                                   

Хубави Великденски празници!