Интервю с гастроентеролога д-р Радислав Наков

М.n.: Д-р Наков, все повече се увеличава броят на хората със стомашно-чревни оплаквания като подуване на корема, тежест в стомаха, метеоризъм, киселини, гадене, повръщане. Какви са обичайните причини, водещи до тези нарушения?

- Данните от проведени проучвания сочат, че в действителност такъв вид оплаквания са най-честата причина за преглед при гастроентеролог и една от най-честите причини за посещение при общопрактикуващите лекари. Според последните препоръки (Рим IV от 2016 г.), между 10 и 15% от населението на развития свят, към който спада и България, страда от такива.

В повечето случаи те влизат в групата на функционалните гастроентерологични състояния. Разбира се, първо трябва да се изключат всякакви други сериозни заболявания на стомашно-чревния тракт.  

Все още няма ясно дефинирана причина за появата на тези оплаквания. Има няколко теории. Според едната от тях голямо влияние оказва стресът. Смята се, че има нарушена връзка между централната нервна система и дебелото черво, стомаха, хранопровода или който и да е друг орган на гастроинтестиналната тръба. Реално мозъкът изпраща едни сигнали до червата, но те просто не ги изпълняват. Затова пациентът може да има подуване в стомаха, газове, болки, спазми, трудност при преглъщане.

Друг тип причина за развитието на такъв тип оплаквания е промененият състав на микроорганизмите, които живеят в нашата храносмилателна система, и генетичната информация, която носят. Това се нарича микробиота.

Тази теория става все по-популярна през последните години, развива се все повече. Вече има методи за изследване на състава на микробиотата на пациента и на базата на тях се повлияват с различни медикаменти, добавки или друг вид терапии.

Друга популярна теория е за нарушения мотилитет. Той може да се повлияе както от прокинетични медикаменти, така и от фитопрепарати, които значително подобряват подвижността на храносмилателната система.

И последният фактор, на който се отдава значение, са хормоните в гастроинтестиналния тракт. Интересен е фактът, че голям процент от хормоните в човешкия организъм са в дебелото и тънкото черво, както и в останалата част на храносмилателната система. Техният баланс понякога се нарушава и това води до оплаквания.

Все по-често се говори за синдром на раздразненото дебело черво. Какво точно представлява той и какви са предпоставките за неговата поява?

Синдромът на раздразненото черво е най-популярното от тази група функционални заболявания на гастроинтестиналния тракт. То е състояние, при което пациентът поне веднъж седмично има коремна болка през последните 6 месеца.

Свързано е и с промяна в ритъма на дефекация, т.е. може пациентът да е със запек, може да е с разстройство, редуване на запек с разстройство, както и с промяна във формата на изпражненията – веднъж са кашави, веднъж са по-оформени, друг път по-колбасовидни, трети път по-накъсани. При това състояние няма алармиращи симптоми, които много плашат пациентите – например кръв в изпражненията, анемия.

Причината за развитието на синдрома на раздразненото черво са тези, които вече обясних. Често пациентите прибягват до ендоскопия, за да се изключи някакво по-страшно заболяване. Но тази манипулация може да бъде и избегната със съвременните методи за диагностика.

Тези пациенти могат да изследват в техните изпражнения белтъка фекален калпротектин. Ако той е в нормални стойности, не се налага ендоскопия. Ако стойностите са завишени, трябва задължително да отидат на консултация с гастроентеролог и съответно да се направи ендоскопия.

М.n.: Как можем да подобрим състоянието на гастроинтестиналния тракт?

- Първият съвет, който е правилно да се следва, е промяна в начина на хранене и в ежедневието. Да се избягват определени храни, които дразнят пациента и да се засили физическата активност, като се препоръчва тя да е поне 3 пъти в седмицата.

При синдром на раздразненото дебело черво, например, е доказано, че пилатесът, както и физически упражнения като тичане, скачане, плуване, колоездене подпомагат състоянието при тези пациенти. Но практиката, за съжаление, показва, че много малко от пациентите се оправят след правилна диета и спорт, защото не се придържат към тях. Трудно им е.

М.n.: Каква е ролята на фитопрепаратите при такива оплаквания?

- Първото важно нещо, което и медиците, и пациентите трябва да знаят за фитопрепаратите, е, че фитотерапията при функционалните заболявания на храносмилателната система не е някаква измислица, а е базирано на научни проучвания.

Има медикаменти, комбинации от различни билки и растения, които наистина са доказали своя ефект при такива оплаквания. Важно е обаче и да се отбележи, че те не са панацея, не помагат при абсолютно всички състояния.

При функционални гастроентерологични заболявания, в частност синдром на раздразненото дебело черво и функционална диспепсия, добър ефект има например фитопрепаратът Гастритол на немския производител „Д-р Густав Клайн”. Той е сравнително отскоро в България.

Състои се от 6 билки – пачи очиболец, сладник, горчив пелин, пресечка, пищялка и лайка. Това, което сме наблюдавали спрямо Гастритол в нашата клинична практика в ИСУЛ, е, че при редовен прием, т.е. поне един месец, се подобрява мотилитетът – движението на храносмилателната система. Тоест пациентите с функционална диспепсия, трудност при преглъщане, киселини, които се появяват епизодично и не се дължат на някаква страшна болест, при прием на Гастритол според нужните указания след около месец имат значително подобрено състояние.

Лекарството повлиява не само симптомите на гастроинтестиналния тракт, но и неврогенния фактор, което много често е причина за функционалните заболявания. Прекъсва връзката мозък-стомах, мозък-черва. Друга група пациенти са тези със синдром на раздразненото дебело черво. Често сред тях има такива, които не са се повлияли от прием на друг тип медикаменти, стандартни спазмолитици. След като им се смени терапията към фитопрепарати, се наблюдава подобрение.

Интервюто се препечатва от медицинския сайт medicalnewsbg