Досега се смяташе, че връзката между мозъка и червата (т.нар. „ос черво-мозък“) се ограничава до нервната регулация на храносмилателния процес. Тоест сигнали от червата влизат в мозъчния ствол и в отговор той изпраща импулси, които започват процеса на придвижване на храната през храносмилателния тракт (чревна перисталтика). Това е основна биологична функция, която се изпълнява почти автоматично. Въпреки това, не беше ясно дали червата и мозъчните региони, отговорни за висшата нервна дейност (мислене, познание, учене, емоции и т.н.), са взаимосвързани.

Американският невролог Колтан Паркър и неговите колеги от Университета на Илинойс провели серия от експерименти върху лабораторни плъхове, използвайки вируси, проникващи в невроните, проследявайки пътя на нервните импулси от тънките черва до мозъка и различните му части. В резултат на това учените успели за първи път да съставят пълна карта на невронните връзки между тънките черва (частта от храносмилателната система, в която основно протича процесът на храносмилане на храната) и мозъка.

Открихме голям брой невронни връзки между тънките черва, мозъчния ствол и регионите на задния мозък, казва Паркър пред списание Autonomic Neuroscience: Basic and Clinical. Вече знаехме, че тези зони са отговорни за получаването на сигнали от органите и регулирането на техните функции, така че това не беше голяма изненада за нас, обяснява той. Но нещата станаха много по-интересни, когато открихме, че нервните сигнали пътуват много по-далеч, до многофункционални области на мозъка, свързани с емоциите, мисленето и ученето. Струва си да се помисли как точно информацията, идваща от тънките черва, може да повлияе на тези процеси и да ги коригира.

Учените смятат, че подобна „широколентова“ връзка между тънките черва и участъците на мозъка, отговорни за по-високата нервна дейност, може поне частично да обясни съществуването на ирационално вътрешно чувство, което ни предупреждава за скрита опасност.

Както отбеляза Паркър, по-нататъшното изследване на тази „верижка за обратна връзка“ между червата и мозъка ще помогне да се разберат много явления, които остават неясни, например защо се чувстваме гладни или защо стресът води до „синдром на раздразнените черва“.