Когато дойде есента, когато се появят първите студени дъждове и облаците за дълго засенчат слънцето, започваме да мислим повече за здравето си. Защото със застудяването идват настинките, после и грипът, а както се казва, никой не е защитен от него. Ваксина или не? И как помага тя?
Идеята за ваксинацията е проста: в организма се въвежда микробен причинител, при което имунната система се обучава да се бори с него. При повторна срещата на организма с този микроб индивидът е подготвен и възникналата инфекция бързо се елиминира. Ваксинацията е най-добрият начин за профилактика на много заболявания, в това число и на грипа.
Ваксинирането срещу грип се прилага сравнително отскоро. По време на грипната епидемия през 1918-1919 година лекарите забелязали, че преливането на кръв от преболедували пациенти на болни ускорява оздравяването им. Необходими са били обаче още няколко десетилетия, за да бъде разработен методът на ваксиниране.
Като правило за производството но всички ваксини против грип се използват кокоши ембриони. Затова те не трябва да се прилагат на хора, които са алергични към яйчения белтък.
Вече са разработени и продължават да се разработват алтернативни ваксини.
Тъй като грипните вируси са силно изменчиви, всяка година СЗО подбира три от най-актуалните щамове вируси и разработва нова противогрипна ваксина.
Ваксините могат да бъдат живи и инактивирани. Живата ваксина съдържа още жив, но вече отслабен вирус. В инактивираните ваксини вирусът е умъртвен.
Живите ваксини срещу грип се приемат рядко. След такива ваксинации, ако организмът е с отслабени защитни сили, може да се предизвика сериозна грипна инфекция – нали все пак вирусът е жив!
Главният плюс на живата ваксина е оперативността. Тя може да бъде приготвена бързо, което е много важно при епидемии и избухване на грип, причинен от нов грипен щам.
И все пак основният тип антигрипни ваксини си остават инактивираните. За изработване на напрегнат имунитет  инактивираните ваксини могат да използват цели вирусни частици, разложени вирусни частици и субединици от вируса.
Първото поколение инактивирани ваксини съдържат пълноцененна вирусна частица. Имунизирането с такива ваксини може да предизвиква усложнения, въпреки че те не са толкова тежки, както при живите ваксини.
В сплит-ваксините (наричани още разложени) вирусната частица е непълна. От нея се отделят всичко „излишно”, което няма пряко отношение към изработването на имунитет.
Каква ваксина ще предпочетете е въпрос на личен избор. Живите ваксини и инактивираните ваксини с пълноценни вирусни частици дават напрегнат имунитет, но могат да доведат до сериозни усложнения. Субединичните ваксини практически не дават усложнения, но и не винаги могат да създадат напрегнат имунитет. Сплит-ваксините са „златната среда” между горните два типа.
Според имунизационния календар – имунизацията срещу грип може да се започне от шестия месец на детето.
Повторна ваксинация трябва да се прави ежегодно в началото на есента. Така се постига профилактика на грипната инфекция, причинена от новите щамове вируси.