Паркинсоновата болест е прогресивно неврологично заболяване, което засяга над

6 милиона души в света.

•             Болестта се нарежда на 2-ро място по честота сред невродегенеративните заболявания в глобален мащаб след болестта на Алцхаймер.

•             Несръчност на едната ръка, промени в почерка и загуба на обоняние издават рано болестта.

•             Заболяването засяга главно мъже и жени над 50 години, но все повече застрашава и по-млади хора.

•             Специалистите са единодушни около факта, че паркинсоновата болест се „подмладява” и засяга и хора в активна възраст.

•             По-често боледува бялата раса, като болестта засяга 1.5 пъти повече мъжете.

•             Средно 10 години от началото на заболяването се навлиза в напредналата форма на заболяването, а в последния стадий – след още 3-4 години.

•             Според епидемиологични данни броят на болните в България е около 12-13 000 души. Над 1 200 от тях или 10% са в тежък стадий на болестта.

•             Причините за паркинсоновата болест са все още неизвестни. Дълго се е смятало, че роля имат някои фактори от околната среда, сред които хербициди и пестициди, но все още науката няма точен отговор дали е така.

•             В повечето случаи паркинсоновата болест не е наследствена. Въпреки това е установено генетично предразположение към болестна форма близка до болест на Паркинсон. Съществуват малък брой случаи, при които мутации на определени гени причиняват Паркинсон.

•             Лекарствата облекчават симптомите на заболяването, но при приблизително 10% от страдащите болестта прогресира до момент, в който контролирането на моторните симптоми чрез прилагане на конвенционални терапии става много трудно или дори невъзможно.

•             За болните в късен стадий съществуват модерни терапии, които могат да облекчат състоянието им, но те трябва да бъдат избирани и прилагани с индивидуален подход.

•             Диагностиката на пациентите в прехода към късна паркинсонова болест е от изключителна важност, за да запазят качеството си на живот, като приложат терапии, с които да забавят развитието й.

•             В България разполагаме с всички възможности за добър контрол на заболяването, които се прилагат и в чужбина. Терапията за късна паркинсонова болест в България се заплаща изцяло от здравната каса.