Открай време кратките мигове на тъга и меланхолия са се приемали като нормална част от всекидневието ни.

Много от великите достижения на човечеството се опират на преживени негативни чувства. Уникалните гръцки трагедии например, обучавали публиката да приема нещастието като неизбежно и да се справя с него като с нормална част от живота. Трагедиите на Шекспир стават класика, повтаряйки тази идеология.

Последните научни експерименти потвърждават преимуществата на цяла гама от чувства, преживявани от хората, като тъга, печал, меланхолия, жал и дори скръб.

Негативните емоции често работят като несъзнателни автоматични сигнали за тревога, принуждаващи човек да се концентрира, обясняват учените. Тоест тъгата и меланхолията всъщност съдействат за по-продуктивно мислене. С една уговорка обаче – тези негативни чувства са по-полезни за нас само в умерени „дози“.

Преживяваните с мярка тъга, печал меланхолия, но не и депресия, ни помагат да сме по-съсредоточени в трудни ситуации. И обратното – позитивното настроение, както и чувството на щастие, обикновено служат за сигнал за безопасност, което и води до слабо детайлна обработка на информацията, изливаща се в проблема.