Стомахът играе основна роля в преработката на храната ни. Той обаче не ни боли само от нея. Когато сме в стрес – пред изпит, състезание или среща с човека, в който тайно сме влюбени, „стомахът ни се свива”. Когато сме разстроени, болни или много уморени – той отказва да приема храната ни. Когато сме го „препълнили” по време на празник, той започва да „тежи”. Какво представлява този „орган с характер”, който така бързо реагира на всичко, което се случва с нас?
Стомахът прилича на торбичка, в горния край на която е т.н. кардиален сфинктер, а отдолу на изхода е пилорът. Без храна обемът на стомаха е само 500 мл, но след храна той се разтяга до 1 литър. От постоянно преяждане обаче стомахът може да се разтегне толкова, че да заприлича на малко буренце с вместимост до 4 литра!
Храната постъпва в стомаха само 7 секунди след като сме я погълнали. За тези 7 секунди храната се сдъвква от зъбите, обработва се от ферментите на слюнката, преминава през хранопровода и през кардиалния сфинктер „влиза” в стомаха.
Още щом попадне в стомаха, кардиалният сфинктер се затваря. Но често това затваряне е не съвсем плътно и храната от стомаха се връща обратно в хранопровода и го раздразва със стомашните киселини. В такъв момент ние изпитваме остри киселини в гърдите.
Сред другите причини за появата на киселини са повишената киселинност в стомаха, рефлукс на жлъчка в стомаха, рак на стомаха.
Най-важната функция на стомаха е храносмилането или химичната преработка на храната, разграждането на белтъците с помощта на ферменти. В резултат на това хранителните вещества се разтварят и смесват със стомашния сок. Получава се рядка кашица, която се отправя към тънкото черво за по-нататъшна преработка.
Стомах имат и повечето животни. При тревопасните той е двукамерен – в първата камера грубата целулоза се стрива и се подлага на въздействието на бактерии, а във втората – се разлага от ферментите на стомашния сок. При човека, както и при хищниците стомахът е само от една камера.
Отвътре стомахът е обвит със слизеста ципа, която е осеяна със жлези. Едните от тях отделят лигавица, другите – солна киселина, третите – ферменти. Така се образува стомашният сок – смесвайки лигавицата, хранителните ферменти и солната киселина. За да може стомахът сам да смеле стомашната киселина, той трябва да се самозащити с дебел слой лигавица, която да обновява на всеки две седмици.
Солната киселина е главният компонент на стомашния сок, от нейното количество зависи киселинността на стомаха. Киселината създава киселинна среда за работата на ферментите на стомашния сок, активира ферментите, разлагащи белтъка, убива всички чужди бактерии в стомаха.
Формата на стомаха се променя постоянно – в зависимост от налягането вътре в него, от тонуса на стомашните мускули, от количеството храна в стомаха и дори от положението на човешкото тяло. На формата на стомаха могат да повлияят и някои заболявания. Когато в стомаха се образува язва, той приема формата на пясъчен часовник. А при смъкване на стомаха, той се удължава.
Най-честият стомашен проблем е гастритът или възпалението на стомашната лигавица. По принцип той се предизвиква от бактерия, която живее в киселинната среда на стомаха на почти всеки здрав човек. Heliobacter pylori може да колонизира лигавицата, изтънявайки защитния слой. В резултат на това стената се уврежда от киселината и като следствие се развиват гастрит и дори язва.
Гастритът, употребата на продукти с повишена киселинност, пушенето и алкохолът са главните причини за развитие на язва, когато стомашната лигавица започва да се разрушава.
Гастроскопията е най-точният метод за диагностика на язви и гастрити. Лекарят вкарва ендоскопска тръбичка в хранопровода, а после в стомаха и при необходимост може да вземе биопсия – малко късче от поразената област в стомаха. Процедурата продължава от 2 до 5 минути.
Развитието на язва се провокира най-лесно от алкохола. Попадайки в стомаха, спиртът силно раздразва слизестата ципа. В резултат стомашната стена се възпалява, което може да доведе до язва. Клетките на поразената от алкохола лигавица изработват по-малко ферменти, което нарушава по-нататъшния процес на храносмилане.
Дълго време язвата не можеше да се лекува, а я оперираха – често с целия стомах. Разбира се, без стомах може да се живее, тъй като почти цялото храносмилане става в тънкото черво. Организмът на такива пациенти обаче дълго време трябва да свиква да живее без стомах.
Днес гастритът и язвата се лекуват с помощта на препарати – блокатори на солната киселина и антибиотици, които за седмица-две убиват бактерията Heliobacter pylori.
Как обаче да предпазим стомаха си от болести?
-    откажете се от алкохола;
-    не злоупотребявайте с мазната храна;
-    не прекалявайте с киселите и остри храни;
-    яжте овесена каша на закуска.