Знаем, че лъжещият човек може да избегне зрителния контакт, като ни заблуждават всякакси, но тези признаци на откровено лъжене обикновено не работят, твърдят шотландски учени от Единбургския университет, цитирани от The Daily Mail.

Учените използвали интерактивна игра за оценка на типовете говор и жестикулиране, произвеждани когато човек лъже. Те се интересували още от това как слушащият преценява дали отсрещният го лъже. В играта участвали 24 двойки, борещи се за съкровище. Играчите можели честно да посочват къде е заровено съкровището или да излъжат. Първият играч трябвало да каже вярва или не на втория. Ако първият успявал да излъже втория, той можел да съхрани съкровището. Ако вторият играч намерил съкровището, то автоматично ставало негово.

Оказало се, че слушателите наистина реагират подсъзнателно на такива знаци, въпреки че за вземането на решение за истинността или лъжата на съобщаваната информация са достатъчни само няколко стотни милисекунти. Както станала ясно обаче, лъжците умеят съзнателно да подават сигнали, свързани с лъжата, като гледане събеседника директно в очите или променяйки езика на тялото. В резултат много играчи били излъгани успешно от партньорите си, мислейки, че опонентът говори истината.

Получените данни показват, че ние имаме предварителни представи за поведението, свързани с лъжата, съгласно които действаме инстинктивно, вслушвайки се в другите. По време на лъжене обаче, ние съвсем не задължително се държим в съответствие с тези представи и е възможно заради това да се опитваме да ги заобикаляме, коментира ръководителят на изследователския екип Мартин Корли.