При прекалено ниското ниво на въглехидрати в храната организмът синтезира вещество, предизвикващо еуфория, предупреждават австралийски учени.

Диета, при която дневният обем на въглехидрати в храната е ограничен до 50 грама, но с повишено ниво на мазнини, се нарича катогенна. При такъв начин на хранене се променя обмяната на веществата – основен източник на енергия стават не въглехидратите, а натрупаните мазнини. Това обяснява ученият Ендрю Браун от Университета в Нов Южен Уелс в статия в списание The Conversation.

Процесът на разделяне на мастните депа за получаване на енергия се нарича кетоза. Кетозата е метаболитно състояние, при което голяма част от енергията се осигурява от мазнините.

Такова приключение заема няколко дни, през които организмът „си мисли“, че гладува. След като резервоарите на глюкоза се изчерпат, продуктите на разделяне на мазнините, мастните киселини, започват да постъпват в кръвта. В черния дроб мастните киселини се превръщат в кетонови тела, в частност ацетоацетат, които са основни източници на енергия.

За да минимизира загубата на ацетоацетат, който лесно се разгражда на въглероден двуокис и ацетон, черният дроб го превръща в по-стабилна субстанция - бета хидроксибутират (BHB) – която и предизвиква чувството на еуфория у гладуващите или намиращи се на нисковъглехидратна диета.

От гледна точка на химията ВНВ е близък родственик на гама хидроксибутирата (GHB), реакционен наркотик, наричан още „фентъзи“. В процеса на кетоза ВНВ достига дълбоките структури на главния мозък, съединявайки се там с рецепторите, както и GHB. При това ВНВ не предизвиква такива негативни странични ефекти - като загуба на съзнание, спазми и дори смърт, както GHB.

Тази диета обаче има своите странични ефекти – понижаване нивото на калций в костите, висок риск от образуване на камъни в бъбреците и задържане на развитието, предупреждава Браун.