Над 300 милиона души по света страдат от тревожни разстройства, Една от причините са смарт технологиите, към които се пристрастяват все повече млади хора и подрастващи. Какво са причините, според проучванията?

Постоянна нужда от онлайн присъствие

Смартфоните, съобщенията и имейлите много често преплитат работата и личният живот — дори на почивка достъпът до служебна комуникация остава приоритет. Навикът човек да е винаги „наличен“ в онлайн средата създава и усещане за вина, ако той излезе от нея дори и по време на отпуск и почивка.

Информационно пренапрежение и когнитивна умора
Постоянният поток от новини и съобщения претоварва вниманието и влошава концентрацията, което води до усещане за умора, раздразнителност и тревожност.

Ефектът от смартфоните върху психичното здраве

Постоянният достъп до актуализации и новини през смартфоните може да активира реакцията на стрес (fight-or-flight), което би било полезно в опасна ситуация, но при хронично активиране води до изтощение на нервната система и хроничен стрес.

Ефектът над децата

Изследване в Yale установява, че прекомерното излагане пред екрани (сред деца на 9–10 продължителни проблеми със съня. Проучване във Великобритания oт 2024 г, показва, че проблемното използване на смартфони при тийнейджъри (13–16 г.) е асоциирано с тревожност, депресия и нарушения със съня.

„Номофобия“ – страх от отделяне от телефона

Терминът „номофобия“ описва тревожността, която изпитват хора, когато са без телефон, имат слаб обхват или им свършва батерията. Това явление е все по-често при подрастващи и младежи, създава чувство на зависимост, социална тревожност и загуба на фокус. Младите хора, които прекарват повече време онлайн, са по-податливи на тревожност и емоционални разстройства в дългосрочен план, което подсказва нуждата от по-добри дигитални граници и управление на времето.

Заради негативните последици от прекомерната употреба на дигитални устройства се препоръчват някои ограничения, които да смекчат тези влияния, особено сред децата:

  • Въвеждане на дигитални паузи („no-phone zones“ у дома).

  • Ограничаване на нотификациите и „дозиране“ на екраното време.

  • Създаване на навици за „здравословна дистанция“ от устройствата.