Човек може да усети над трилион различни миризми. Но няма да намерите двама души, които да реагират по един и същи начин на една и съща миризма. Въпреки че някои миризми изглеждат неприятни или отблъскващи за почти всички (като миризмата на разтворители или гниеща храна), нашето възприятие за други видове миризми може да бъде много по-индивидуално.
Така е с парфюма. За един човек силният флорален аромат може да изглежда божествено красив, докато на друг може да причини главоболие. Има много причини, поради които човек може да има физическа реакция към силни миризми, но ето три от най-често срещаните:
Емоции
От всички сетива само обонянието има пряка връзка с емоционалната ни сфера. Може би защото обонянието развива първото от всички сетива. Това означава, че ние не просто усещаме тази или онази миризма, базирана на тези летливи химикали, които летят в носа ни, но заедно с този аромат в паметта ни изскачат всички спомени, свързани с него.
Например усещате миризма, която свързвате с нещо лошо. Може би това е почистващият препарат, на който сте миришели, когато сте били в болницата, или е същият парфюм, който бившият ви носеше. Един дъх и всички тези негативни емоции се стоварват върху вас, карайки тялото ви да реагира на стреса с реакция на борба или бягство. Тази реакция е стандартен начин за привеждане на тялото в желаното състояние в ситуация на опасност. Разтревоженият мозък започва да изпраща сигнали до различни части на тялото, което води до физиологични промени.
Едно от тях е чувство на напрежение в главата и шията. Това се дължи на вазодилатация (разширяване на кръвоносните съдове), което ви позволява драстично да увеличите кръвоснабдяването на мозъка и други части на тялото. Вазодилатацията активира сетивните рецептори в кръвоносните съдове, което възприемаме като болка в главата и шията.
Проблеми с параназалните синуси (синуси)
Химикалите, които активират обонятелната система на мозъка (наречени одоранти), понякога могат да раздразнят параназалните синуси. Най-често такива аромати са дим, белина и парфюм.
Параназалните синуси се състоят от четири сдвоени кухини, пълни с въздух в костите на черепа, които комуникират с носната кухина.
Отвътре всеки синус е облицован със секретиращ слуз епител. Слузта улавя различни частици и патогени, които влизат в носа или устата, а ресничките на епитела я изхвърлят от параназалните синуси, като ги почистват.
За да се отърве от веществата, които дразнят лигавицата на синусите, епителът е принуден да произвежда все повече и повече слуз, което води до симптоми, подобни на алергична реакция - имунната система влиза в действие, вазодилатацията и възпалението се увеличават и всичко това може да водят до главоболие.
Някои летливи химикали, присъстващи в миризмата на цигарен дим, формалдехид и някои почистващи продукти, директно засягат тригеминалния нерв, който предава сензорни сигнали към мозъка. Хиперстимулацията на тригеминалния нерв също може да причини главоболие.
Непоносимост към миризми (осмофобия)
Въпреки че самата осмофобия е доста рядка, хората, страдащи от мигрена, са склонни към нея. Проучване от 2016 г., публикувано в списание Cephalalgia, установи, че вдишването на силен аромат за два или повече часа може да предизвика пристъп при около 20% от пациентите с мигрена. Най-често пристъпът на мигрена се предизвиква от миризмите на цигарен дим, парфюм, изгорели газове и домакински химикали.
Нервната система на пациентите с мигрена е особено чувствителна към сензорни стимули, особено миризми, но в продромалната фаза (няколко дни или часове преди началото на атаката) тази чувствителност е още по-остра. Миризмите, които обикновено не дразнят, започват да изглеждат непоносими. Възможно е дори да има фантомни усещания, свързани с обонянието - най-често изглежда, че нещо гори. Следователно, дори ако дразнещата миризма този път не е била „спусък“ за началото на атака, такава реакция към нея може да е признак за наближаващо главоболие.
Коментари