Древният жанр, като църковните песнопения, е в основата на ритмиката на дишането. Тази музика ни дава представа за пространството. Тя подхожда отлично за интелектуална работа, подобрява вниманието, помага за медитиране и смъква стреса.

Бароковата музика, представена от бавното адажио на Бах, Хендел или Корели дава усещането за стабилност, ред, безопасност, както и създава стимулираща среда за творческа работа.

Класиката, включваща такива композитори като Моцарт, Бетовен и Брамс, е изпълнена с прозрачност и яснота, които помагат за подобряване на концентрацията, паметта и пространственото възприятие.

Романтизмът, белязан от музиката на композитори като Шопен, Лист и Вагнер, обогатява емоционално, тъй като влияе на целия спектър от чувства, въпреки че подтиква слушателя и към печал и мистична екзалтация.

Сакралната музика, която е сътворена от източни, традиционни или съвременни напеви, има своя особеност. При слушането на такава музика времето и пространството като че ли се разширяват, а мозъкът попада под властта на „алфа-вълните“. Тъкмо затова такива мелодии помагат не само на духовното просветление, но са подходящи и за релаксация и смъкване на болката.

Джаз и блус. Няколко „класически“ форми на джаза могат да работят като романтична музика, въздействаща на емоциите. Но този жанр оказва и тонизиращо въздействие на организма.