Снежната зима е най-голямата заплаха от травми и за възрастни, и за млади. Първите се страхуват да се движат по заледените улици, а вторите се спускат смело по белите писти, докато…

Непоносима пронизваща болка? Не винаги. След като може да движите крайника, значи няма счупване? Може и така, и не съвсем.

Кое е истина и кое не ни разказва наблюдател на BBC Future, опирайки се на най-разпространените мнения за фрактурите.

Мит първи. Ако може пострадалият да движи крайника, значи фрактура няма.

Обикновено това е първото, което чувате, когато се превивате от болка след удар на палеца на крака в нещо твърдо: Можеш ли да го раздвижиш? Тогава няма счупено!

Всъщност понякога е твърде възможно да можете да размърдвате пострадалия пръст или крайник, така че това в никакъв случай не бива да се приема като доказателство, че счупване няма.

Три са главните симптоми за счупена кост – болка, оток и деформация.

Ако костта е завъртяна на 90 градуса в сравнение с обичайното си положение или стърчи през кожата, това е лош признак.

И още едно указание за фрактура – ако по време на травмата сте чули щракване.

Мит втори. Ако имате счупване, ще изпитвате непоносима болка.

Съвсем не е задължително. Много пострадали разказват как са паднали на пистата, след което са продължили да се пързалят, дори отишли на танци, без да подозират, че са счупили крака си.

Разбира се, по-често е счупената кост да боли, но ако счупването е незначително, вие може и да не го усетите.

Когато обаче откриете, че имате фрактура, трябва незабавно да се обърнете към лекар, който ще разположи и фиксира счупената кост така, че да зарасне правилно, без деформации и риск от инфекции.

При фрактурите има една особеност. Счупеният крайник може да не ви боли непрекъснато. Но както установили през 2015 година учени от Саутхемптънския университет, изучаващи половин милион възрастни британци, тези, които някога са си счупвали ръка, бедро или гръбнак, десетилетия след това страдали от болки по цялото тяло – много по-често от останалите, които никога не са получавали фрактури.

Мит трети. Възрастните бели жени трябва да се страхуват от фрактури заради остеопорозата.

Да започнем от възрастта. Истина е, че възрастните жени по-често чупят костите си. Хормоналните изменения в организма, случващи се по време на климактериума, могат да доведат до бърза загуба на костна маса и чести фрактури при остеопороза.

Що се отнася до расата, то в Щатите например, счупвания на бедрената кост се случват с два пъти по-често при белите жени, отколкото при афроамериканките.

Предполага се, че има куп фактори, заради които костите на тъмнокожите жени са по-яки – например по-голямата костна маса, натрупана в детството и по-бавният процес на обновления на костната тъкан, което води до по-бавното извличане на минерали от тях в по-напреднала възраст.

Всичко е вярно, но тъмнокожите жени също страдат от остеопороза, просто засегнатите между тях са по-малко, отколкото при белите. Защо?

Смятало се е, че остеопороза има само при 5% от тъмнокожите жени на възраст над 50-те, но вече има призиви за по-сериозно изучаване на здравословното им състояние.

В Щатите например афроамериканките с по-малка вероятност от белите са изпращани на изследвания за остеопороза. И ако все пак им поставят диагноза, те по-рядко приемат необходимото лекарство.

Мит четвърти. Няма никакъв смисъл да търсите лекар при счупване на палец, защото в този случай няма как да ви се помогне.

Наистина, гипс в такъв случай едва ли ще ви сложат, но счупеният палец на крака все едно трябва да се прегледа. Лекарите ще установят типа на счупването и ще помогнат в бъдеще да избегнете болката и деформацията, които ще направят носенето на обувки некомфортно или ще ви докарат артрит в напреднала възраст, ако костта е зараснала неправилно.

Ако палецът след счупването е под странен ъгъл, то ще ви е необходимо по-сложно лечение, дори е възможна и операция.

Повечето пръсти на краката може просто да се фиксират с помощта на съседните пръсти. За такива случаи има и специални обувки. Тези фрактури зарастват обикновено за месец, месец и половина.

Счупването на палеца на крака е по-сериозно от някои случаи, които се нуждаят от гипс. За щастие, такива фрактури се случват двойно по-рядко отколкото при останалите пръсти на крака.

Ако е супена метатарната кост – следващата след костта на палеца, фрактурата може да зарасне без гипс при условие, че кракът е в покой. Защото костите от двете страни на пострадалия пръст по естествен начин го придържат, действайки като природна шина и в 80% от случаите костите остават в правилно положение, дори и когато са счупени.

Ако обаче има рани, говорещи за открито счупване, или костта се намира в неправилно положение, ще е необходимо специално лечение. Това се случва най-често със счупените кости на големия пръст на крака, защото той е от края на стъпалото и няма необходимата поддръжка от другите кости. Същото се отнася и до счупените кутрета. В тези случаи дори понякога се налага и операция или гипсиране на стъпалото.

Но дори и да ви потрябва гипсова превръзка, счупването на пръст на крака непременно трябва да се лекува. След като лекарят изключи по-сериозните варианти на счупването, ще бъде поставена или шина, или мека защитна превръзка.

Мит пети. След като счупената кост зарасне, тя ще стане по-яка от преди.

Звучи прекалено добре, за да е истина и в дългосрочна перспектива това не е така. В твърдението обаче има нещо вярно, ако говорим за краткосрочна перспектива.

По време на заздравяването и срастването около счупеното място се формира нещо като защитен маншет от нова кост. Така че в първите седмици на зарастването на костта мястото на счупването за известно време наистина става по-здраво от обикновено.

Но постепенно маншетът изчезва и след няколко години остава само костта, която е не по-лоша от другите, които не са били счупени.