Досегашното предубеждение, че банкнотите или монетите могат да ни донесат страшни зарази, е леко преувеличено, твърди австралийският лекар Франк Врайскуп от университета Баларат. Това е извод, който д-р Врайскуп и неговият екип направили след задълбочено изследване. Те изучили “жизнеността” на банкнотите и монетите, които получавали като ресто в магазини и заведения. Връщайки се в лабораторията, учените отделяли внимателно с помощта на звукови вибрации бактериите от монетите, след което изброявали микроорганизмите. Броят им обаче бил съвсем незначителен, а няколко монети се оказали напълно стерилни. Д-р Врайскуп подозира, че това се дължи на материала, от които са изработени – никел, алуминий и бронз, които могат да са токсични за бактериите.
При книжните пари специалистите използвали други средства. Те ги поставяли в специално устройство, подобно на пералня, където съответно ги “изпирали”. После анализирали получената течност, за да открият количеството микроби. Оказало се, че по книжните пари те са значително повече – средно десетина на квадратен сантиметър. Лекарите обаче били изненадани от видовото разнообразие, защото сред микробите открили и чревна пръчица, и стафилококи, и Bacillus cereus, предизвикваща хранителни отравяния. А най-удивителното било, че в течността имало и салмонела, и редица други “зверчета”, устойчиви на антибиотици.
Лекарите тепърва ще изясняват дали микроорганизмите се размножават върху банкнотите и доколко жизнеността им зависи от вида на повърхността, тъй като в Австралия банкнотите не са книжни, а от тънък пластик.
Успокоителното в случая е, че животът на книжните банкноти, които ползват европейците, е кратък – те са в обращение от 6 месеца до 3 години и то зависи от размера и номинала им.

http://po-zdravidnes.com