Алергиите са израз на свръхреакция на организма към вещества, възприемащи се от него като вредни, без реално да са такива.
Тези веществата в медицината се наричат алергени. Най-разпространените алергени са: полени, домашен прах, плесени, храни, бактерии, гъбички, лекарства.
Задължително условие за поява на алергична реакция е наличието на предшестваща среща между антигена и организма. Това е предпоставка за пренагласа на имунната система (сенсибилизация), която предизвиква по-късната реакция на свръхчувствителност.
Алергичните симптоми се делят на три категории: слаби, умерено тежки и тежки.
Слабата алергична реакция се появява върху малки участъци от тялото под формата на обрив, зачервяване, сълзене на очите или секрети в носа. Тя не се разпространява по други части на тялото.
Умерено тежката алергична реакция обикновено засяга голям участък от тялото. Сърбежът например може да се разпространи от врата надолу по раменете, лицето и гръдния кош. При тази алергична реакция може да се появят и затруднения в дишането.
Тежката алергична реакция е силна реакция на организма към алерген, с който сме влезли в контакт и който засяга цялото тяло. Тази реакция може да завърши фатално. Тя започва със сърбеж, който веднага се разпростира почти навсякъде по тялото и е последвана от по-сериозни симптоми, като блокиране на дишането и задушаване.

Астмата
много често е свързана с наличието на алергия. Тя представлява хронично възпаление на дихателните пътища, характеризиращо се с обратимата им обструкция, бронхоспазъм, оток, прекомерно образуване на мукус (гъст жилав секрет). Това причинява стесняване на отворите на дихателните пътища е ограничава притока на въздух в и извън белите дробове.
Най-важен симптом на астмата е диспнеята (затруднено дишане). Като следствие от нея се появяват хрипове, стягане в гърдите, продължителна кашлица, затруднено издишване, най-често появяващо се през нощта.
При класифицирането астмата се определя от една страна дали е атопична (външна, предизвикана от алергени) или неатопична (вътрешна), а от друга страна се взема предвид тежестта на симптомите и възможността за контрола им с медикаменти.
Важно е страдащите от астма редовно да контролират заболяването. Съществуват тестове, с които човек може сам за минути да определи състояние си и необходимостта от евентуална промяна в лечението.
Най-честите алергични заболявания са алергичният ринит и алергичният конюнктивит.

Алергичният ринит
е възпалителна реакция на носната лигавица към алергени като цветен прашец, животни, полени и други. Около една пета от българите страдат от алергичен ринит.
Симптомите на заболяването сериозно влошават качеството на живот на пациентите. При 70% от страдащите алергичният ринит засяга както носа, така и очите.
Сезонният алергичен ринит, познат още като сенна хрема, се предизвиква от цъфтящите цветя и дървета. Появява се най-често през пролетта и лятото и може да продължи от няколко седмици до няколко месеца. Целогодишният алергичен ринит се предизвиква от акари, плесени, домашни животни и други.
Обилната хрема, запушването и сърбежът в носа, паренето и сълзенето на очите са проблеми, които сериозно могат да влошат качеството на живот. Често симптомите затрудняват съня, ограничават комуникацията с околните, нарушават учебния процес при децата. Една разходка в парка понякога е невъзможна без лекарства.
Има различни средства за облекчаване симптомите на алергичния ринит - спрейове, капки за очи, таблетки и т.н.
Към алергичния ринит се отнасят сезонни и целогодишни симптоми в носа и очите, предизвикани от полени, домашен прах, протеини от животински косми, плесен и мухъл. Те предизвикват сърбеж, хрема, запушен нос и кихане, както и зачервяване, сърбеж и сълзене на очите.

Алергичният конюнктивит
е възпаление на тъканите, покриващи очната ябълка и вътрешната част на клепача. Възпалението се развива в отговор на алергична реакция към даден алерген е съпроводено със зачервяване по лигавицата на клепачите и външната повърхност на окото; сърбящи и сълзящи очи; оток на тъканите около очите.