Белгийски биолози са открили, че тигециклин и други антибиотици, които инхибират производството на протеини в бактериите, могат да се използват за борба с растежа на меланомни клетки, които са устойчиви на противоракови лекарства. Резултатите от изследването са публикувани в Journal of Experimental Medicine.

Тези антибиотици убиват много ракови клетки, които са устойчиви на химиотерапия. Това ще ви спести време за използване на имунотерапия за унищожаване на останалата част от тумора. В нашия случай тя удължи живота и дори излекува мишки с тумори, които не бяха засегнати от други лекарства, обяснява Елеонора Леучи, доцент в Католическия университет в Льовен, Белгия и един от авторите на изследването.

Меланомът е много опасна форма на рак на кожата.

Според статистиката на Световната здравна организация всяка година от нея се разболяват около 200-300 хиляди души, а още около 60 хиляди умират.

Ако се открие тумор в ранните етапи на развитие, пациентът има голям шанс за възстановяване. Ако ракът нахлуе в лимфните възли, това драстично намалява шансовете за излекуване.

Леучи и колегите й забелязали, че тези „неуязвими“ клетки имат едно общо нещо. Техните митохондрии, основните клетъчни енергийни станции, са постоянно активни. Поради това раковите клетки успяват да избегнат действието на повечето съществуващи лекарства, които биха могли да потиснат тяхното размножаване.

Тъй като преди няколкостотин милиона години митохондриите са били симбиотични бактерии, които са живели в клетките на първите протозои (самостоятелни или паразитни, които се хранят с органични вещества), учените предполагат, че в раковите клетки те могат да бъдат потиснати с антибиотици, които пречат на производството на протеини вътре в бактериите.

За да проверят дали това работи, учените имплантирали меланомни клетъчни култури на няколко мишки и след това се опитвали да потиснат растежа им с антибиотиците тигециклин и доксициклин, които влияят отрицателно върху функционирането на бактериалните рибозоми - основните „протеинови фабрики“ на микробите. Оказало се, че тигециклинът забавя растежа на тумора няколко пъти при повечето гризачи. Това удължавало живота им с десетки или стотици дни, в зависимост от подвида на меланома и при няколко индивида то напълно го спирало.

Учените регистрирали подобни резултати при наблюдение на здравето на един от носителите на меланома, който приема доксициклин по време на курс на химиотерапия.

След като той започва да приема антибиотика заедно с останалите лекарства, туморът напълно изчезва, въпреки факта, че лекарствата не са действали върху него в миналото, обясняват те.

Учените се надяват, че резултатът от техните изследвания ще даде втори живот на тази категория антибиотици. Резултатът може да бъде комбинирана терапия за меланом, която може да действа върху всички видове рак на кожата и да спаси живота на пациенти, които в близкото минало са били считани за безнадеждни.