Всеки продължителен стрес може да стане хроничен и това от своя страна заплашва да се превърне в тревожно разстройство.

Тревожното разстройство се различава от случайното безпокойство по това, че е изключително стабилно и по същество губи всякаква връзка с причините, които са го причинили - пациентът е постоянно разтревожен, често поради невероятни неща. Всичко това е придружено от треперене, мускулно напрежение, изпотяване, сърцебиене, виене на свят и др.

Но защо някои хора облекчават стреса безопасно, докато други само го увеличават и влошават?

В търсене на отговор на този въпрос изследователи от Университета в Хелзинки проучиха ефектите на стреса върху мишките и отбелязаха онези гризачи, които в крайна сметка развиха трайни симптоми на тревожност и депресия.

Учените искали да намерят „гените на стреса“, характерни за психически уязвимите мишки, но вместо това намерили нещо друго, не по-малко любопитно.

В митохондриите на мозъчни клетки на мишки, най-уязвими от излагане на стрес, първо са регистрирани редица специфични промени.

Без да губят време, изследователите тествали кръвните проби на пациенти с паническо разстройство, взети веднага след паник атаките за подобни промени и всъщност открили подобна картина.

Известни като „клетъчни централи“, митохондриите превръщат храната, която поглъщаме, в енергията, която ни е необходима, за да оцелеем. Те играят роля в повечето процеси в тялото. Според изследването, високото ниво на стрес влияе директно върху функционирането на митохондриите, което потенциално води до глобални последствия за здравето.

Досега много малко се знае за това как хроничният стрес влияе върху клетъчния енергиен метаболизъм, казва ръководителят на екипа Ирис Хауат от Университета в Хелзинки. Механизмите, залегнали в това взаимодействие, могат да дадат ключ към нови цели за терапевтични интервенции, свързани с лечението на „стресови" заболявания“.

Тези механизми обаче все още не са открити, но според учените сега е само въпрос на време.