Как мозъкът на професионалния музикант възприема, анализира и композира музика – в разгадаването на това помогнал на американски и канадски учени самият Стинг, като им позволил да сканират мозъка му.

Сканирането станало по време на гостуване на музиканта в Канада. Става въпрос за магнитно-резонансна томография, проведена в лабораторията психолога Даниел Левитин от университета МакГил в Монреал и от специалиста по анализ на томограмите Скот Графтън от Калифорнийския университет в Санта Барбара, съобщи пресцентърът на учебното заведение. Резултатите са публикувани в списание Neurocase.

По време на сканирането Стинг прослушвал отличаващи се по стил музикални композиции, освен това трябвало да композира музика и да си спомня определени произведения, за да се разгадае как различните зони на мозъка се държат в такива ситуации.

При анализа на томограмите Левитин и Графтън използвали за пръв път две технологии, позволяващи чрез промените на модела в мозъчната структура да се определи как мозъкът на Стинг реагира на музиката.

Главното откритие било, че от гледна точка на мозъчната дейност композирането на музика е съвършено уникален акт, който коренно се отличава от друга творческа дейност. В него се задействат съвсем различни зони на мозъка, нямащи нищо общо с писането на художествена проза или рисуването на картини.

Изследователите открили още, че при прослушване на музика или нейното припомняне се активизират едни и същи структури на мозъка. Това показва, че процесите, ставащи в мозъка при слушане на музика и процесите, свързани с музикалната памет имат една и съща анатомична природа, отбелязват Левитин и Графтън.

Анализът на томограмата демонстрирал още, че мозъкът на Стинг възприема като композициите, които в изображението на учените са много различни по стил, като еднакви и обратното. Така например поп музиката във възприятията на музиканта силно се отличавали от другите музикални жанрове, докато джазът, R&B, тангото и рокът за него били близки един на друг.

Това възприятие е основано на аналогията в темпото, ритъма, музикалния ключ, мотива и оркестровката. Най-сходни например, от гледна точка на мозъка на музиканта, се оказали „Libertango“ на Астор Пьяцоли и „Girl“ на Бийтълс, както и неговата „Moon over Bourbon Street“ и „Green Onions“ на американската рок банда Booker T. and the MG’s.

Левитин и Графтън вярват, че приложените в изследването им методи в бъдеще ще се използват за изучаване на различни процеси, ставащи в главния мозък на творците.