На 13 ноември много страни по света отбелязват ежегодния Световен ден на добротата.

Какво може да ви даде доброжелателно отношение към другите хора? Вътрешно чувство на топлина, морално удовлетворение? Всичко това вероятно е вярно, но американските учени от новооткрития в Щатите изследователски център за изучаване на добротата твърдят, че добротата има много по-мощен ефект: тя може да удължи живота ви.

Служителите на Bedari Kindness Institute към Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA) са готови за шеги за работата си. Разглеждаме научната страна на въпроса. Ние не седим в кръг, хванати за ръце. Говорим за психология, биология и положителни начини за социално взаимодействие, казва Даниел Феслер, директор на института.

Какво означава да си добър и защо е важно. Експертите изучават този въпрос и са настроени по най-сериозния начин. Все пак става дума за живот и смърт в буквалния смисъл, казват те.

Проучване на Даниел Феслер от Bedari Kindness Institute изследва как, гледайки другите да правят добри дела, хората започват да искат да ги правят и самите те. Феслер се опитал да разбере за какви типове хора добротата може да бъде „заразна“.

Мисля, че е честно да се каже, че живеем в неблагоприятна епоха, казва той. И тук, в САЩ и по света, виждаме засилване на конфликта между хора, които имат различни политически възгледи или изповядват различни религии.

Добротата, обяснява Феслер, е мисли, чувства и вярвания, свързани с действия, които са в полза на други хора. В същото време ползата за другите е именно крайният резултат, а не средство за постигане на нещо друго.

От своя страна липсата на доброта или безчувственост означава, че сте нетолерантни към другите хора и тяхното благополучие не изглежда като нещо ценно или важно за вас. Това отношение е познато на всички жертви на тормоз в социалните мрежи. Безчувствеността, разбира се, не е измислена вчера, но сега, както обяснява Феслер, колкото повече анонимност използват хората, толкова повече са склонни към агресия и толкова по-малко мислят за чувствата или благополучието на другите.

Институтът за доброта е открит с парите на фондация Бедари, основана от филантропите Дженифър и Матю Харис, дарили 20 милиона долара за това начинание. Институтът се помещава в Департамента по социология на Университета в Лос Анджелис и има за цел както да достигне до обществеността, така и да вдъхнови лидери.

Както отбелязва Феслър, всеки знае, че „лошият“ стрес – когато нямате контрол над трудна ситуация – е много вреден, за разлика от „добрия“ стрес, който идва с предизвикателни, но удовлетворяващи дейности като катерене.

Да живееш с хора, които се отнасят към теб с безразличие в най-добрия случай и с открита враждебност в най-лошия, е нездравословно. Това буквално съкращава живота ви, казва той. Докато получавате доброта от другите и да я раздавате сами става точно обратното на предишната токсична ситуация. Тези неща са полезни за здравето, продължава ученият.

Дори малките моменти на взаимодействие с други хора - като например когато барманът в кафене ви се усмихне и ви попита как сте - могат да ви накарат да се почувствате по-добре.

Когато участвате в нещо добро, помислете как да покажете доброта към другите хора, тези неща намаляват напрежението. Те имат терапевтичен ефект, подчертава ученият. Помага при лечението на депресия и тревожност.

Психиатърът от Колумбийския университет Кели Хардинг изследва ефекта на добротата в неотдавнашната си книга „Ефектът на заека“.

Обяснявайки заглавието на книгата си, Хардинг казва: Чух за изследване на поведението на зайци, направено през 70-те години. Една група се представила по-добре от останалите и учените поискали да разберат какво се случва. Оказало се, че за зайците с добри резултати се е грижил особено любезен учен.

Добротата, казва Хардинг, може да промени нещата и да помогне на хората да се ориентират по-добре в света си. Но често е по-лесно да бъдеш добър към другите, отколкото към себе си, отбелязва тя.

На работа, в училище и у дома, показването на съпричастност води до по-добри резултати. Да кажем, че технологията се подобрява в медицината, но никога не може напълно да замени любезността на грижовния персонал. Връзката между психичното и физическото здраве е изключително важна.

Как да бъдем по-добри

Съвети по доброта от експерта Габриела Ван Ридж.

Започнете наистина да слушате другите (вместо да формулирате отговора в главата си веднага).

Отговорете на грубостта с любезност (например, ако някой ви говори раздразнено, отговорете приятелски: „Труден ден днес?“).

Опитайте се да включите в компанията или в каузата някой, който стои настрана. Това ще помогне на човек да повиши самочувствието си. Много хора през живота си остават забелязани от повечето около тях – никой не ги търси и не ги кани никъде и това ги обезличава.

Научете се да забелязвате безчувствеността зад себе си и осъзнайте, че наранените ви чувства в никакъв случай не са основното. Когато нещо ви дразни, поемете дълбоко въздух, направете крачка назад и погледнете нещата със свежи очи.

Дарнел Хънт, ръководител на катедрата по социология в UCLA, споделя, че иска Институтът за доброта да се превърне в противоотрова на днешната световна политика, жестокост и враждебност - с корени в сериозна научна работа.

Живеем в момент на политическа поляризация в Съединените щати и останалия свят, както и нарастваща урбанизация, което води до там, че хората общуват все по-малко директно, продължава ученият. Когато хората станат свидетели на нечии добри дела, това ги вдъхновява да ги повторят. Но все още се опитваме да разберем как работи механизмът на добротата.